„Това е проблем, че България няма единна позиция. Това е проблем по-скоро, че България в много случаи нямаше самостоятелна позиция и този проблем се отразява и в процесите, които наблюдаваме, защото виждаме, че в Европа, говоря за срещите в Париж и в Лондон, където се събраха европейски лидери, по подхода на Тръмп, имаше държави, които бяха поканени и държави, които не бяха поканени. И в основни линии не бяха поканени и тези, които по един или друг начин не бяха формирали самостоятелни позиции. Не бяха поканени и тези, които имаха различни позиции от тези на домакините, за да не пречат.“ Това коментира в ефира на bTV Radio Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник-министър на външните работи, по повод различните позиции на представители на институциите за Украйна.
За предложения от председателя на ЕК план за превъоръжаване на Европейския съюз, Кючуков посочи:
„Днешното предложение предвижда по-скоро финансирането на превъоръжаването на Европа, като за мен се губят доста базисни елементи от гледна точка на целта – колко оръжие, как, защото тук има няколко елемента, които трябва да се имат предвид. Отбраната не е общностна политика на Европейския съюз, тя е национална. Тоест Европейският съюз няма своя армия, няма и свои оръжия. Говорим за превъоръжаване на европейските страни. Следващият въпрос, който изниква е какъв баланс трябва да постигнем – очевидно по отношение на Русия се има предвид, за да се чувства Европа сигурна. И когато се постави този въпрос през призмата на страна, която притежава ядрено оръжие, говоря за Русия, тогава неминуемо изниква въпросът и за ядрените баланси и за ядреното сдържане. Между другото онзи ден президентът Макрон постави този въпрос, уточнявайки, което е очевидно, че ядрените оръжия както на Франция, така и на Обединеното кралство, те са национални. И тяхното използване или неизползване в определен момент става единствено по решение на президента на Франция или премиера на Обединеното кралство от друга страна. Следващият момент, който за мен е важен, е фактът, че това, че повече оръжие не задължително води до повече сигурност, по-скоро води до една спирала във въоръжаването, защото едва ли има основание да смятаме, че Русия ще остане безучастна в един такъв процес. Тоест и от двете страни ще има подобни стъпки. И най-вече на мен като дипломат това, което ми липсва – липсва ми политическият компонент на сигурността, защото дори по време на Студената война, когато имаше такава надпревара във въоръжаването, тя достигна етап, когато имаше необходимост съответните баланси да бъдат фиксирани в политически договорености за ограничаваме на въоръжаването, дори за разоръжаване в последствие. И най-вече това се отнасяше и за ядрените оръжия. Между другото, нарасналият риск в момента за сигурността на Европа се крие именно в това, че цялата система за контрол на ядреното оръжие, говоря за двустранните договори между Русия и Съединените щати, на практика не съществуват, с изключение на инерционното действие все още на така наречения договор Нов старт.“
За целта на Тръмп, която стои зад временното спиране на военната помощ за Украйна, дипломатът смята: „Очевидно става дума за натиск, дотолкова, доколкото Съединените щати и Украйна не постигнаха съгласие, и това, което президентът Тръмп иска сега е Украйна да приеме тези условия, които Съединените щати поставиха, а именно тук винаги излиза на преден план споразумението за подземните богатства на Украйна, което Украйна не подписа и Зеленски трудно можеше да подпише, защото то беше едно и по неговите думи заробващо споразумение за 10 поколения напред.“
Цялото интервю с Любомир Кючуков можете да чуете на звуковия файл.
