Външната политика е сред сферите, в които президентът има видима роля, но основната отговорност за нейното ръководене и осъществяване е на Министерския съвет. Това коментира дипломатът и директор на Института по икономика и международни отношения Любомир Кючуков.

По думите му България е парламентарна република и именно затова Министерският съвет е органът, който ръководи и осъществява външната политика на страната. В тази рамка ключова роля има и Министерството на външните работи, което формира и провежда тази политика.

„Президентът има представителни и координационни пълномощия“, обясни Кючуков. Държавният глава представлява България, включително чрез участието си в международни формати и изразяването на позиции. Президентът има и правомощия, свързани със сключването на договори, както и с назначаването и отзоваването на посланици – в координация и при съгласуване с правителството. Кючуков припомни и правото на президента да налага вето върху законодателство.

Според дипломата разграничението на правомощията между институциите е важно за провеждането на последователна българска външна политика. Различията в позициите между президентството и правителството могат да се превърнат в проблем, когато започнат да дават противоречиви сигнали във външнополитически план и затрудняват отстояването на ясни национални позиции.

Кючуков коментира и начина, по който темата за международната политика присъства в настоящата предизборна кампания.

„Много се говори за международна политика, но за съжаление не се анализира международната политика и международните отношения“, заяви той.

По думите му дебатът за външната политика в предизборната кампания често се използва през призмата на вътрешнополитическите противопоставяния. Вместо да се аргументират национални позиции, според него се демонстрират партийни предпочитания, от които политическите сили се стремят да извлекат предизборни дивиденти.

Кючуков подчерта, че именно в период на международни кризи и бързо променяща се геополитическа среда е необходимо външнополитическите теми да бъдат обсъждани задълбочено и с фокус върху националния интерес, а не единствено през призмата на вътрешнополитическото съперничество.