„Знаем от икономическата теория и практика, че когато облагането стане прекалено високо, то постъпленията в хазната не нарастват, а напротив, намаляват. Също така редно е да кажем, че когато имаме извънредно облагане на сектори, които работят директно с физически и юридически лица, то няма как финансовата тежест да не се прехвърли към тях. Относно плановете за това, че ще бъдат набавени допълнителни средства в хазната в рамките на 2027г., ако погледнем какво е изпълнението на бюджета за тази година, за 2026г. и какви са прогнозите за 2027г., то този извънреден данък няма да бъде достатъчен за заличаването на огромния дефицит, който е натрупан в публичните финанси през последните години.“ Това коментира пред bTV Radio Михаил Кръстев, икономист и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, по повод очакваните приходи в бюджета от предложения от властта за данък „свръхпечалба“, който ще засегне банки, застрахователи, телекоми, обменни бюра, фирми за бързи кредити и търговци на храни с поне 5 обекта.
„Трябва да отбележим, че понятието „свръхпечалба“ се използва прекалено свободно в българския контекст през последните години. Така нареченият данък „свръхпечалба“ в икономиката не присъства като понятие. По-скоро става въпрос за извънреден данък, свързан с извънредни събития. Широко разпространено налагане на такъв данък беше по време на енергийната криза в Европа, през 2022-23г., но тогава действително имахме извънредното събитие на стартирането на войната в Украйна и прекъсване на енергийните доставки, като това генерира извънредно големи печалби за енергийните предприятия, най-вече държавните такива в Европейския съюз. Нито един от секторите, които са изброени в настоящите идеи за въвеждане на допълнително облагане, не е поставен в някаква ситуация на извънредност. Напротив, банките оперират в нормална ситуация. Дори, ако погледнем периода, за който се отчита това нарастване на печалбата им, в този период попада замразяването на икономическата активност по време на Ковид, както и последвалите ограничения, свързани с военните конфликти на различни места в и около Европа. Това важи и за застрахователните компании, това важи и за телекомите. Това между другото важи и за търговците на храни. Тъй че тук не можем да говорим за налагане на такъв извънреден данък, а по-скоро за едно допълнително облагане на съществена част от българската икономика.“, каза още Михаил Кръстев.
За увеличаването на максималния размер на ваучерите за храна до 200 евро и облагането с данък, Михаил Кръстев коментира:
„Всяка една законодателна промяна трябва да има конкретна цел, която да бъде прогнозирана не само за следващата, но и за поне средносрочен период. Ако целта тук е работодателите да отделят повече средства, които да изплащат през тези ваучери, то трябва да се заяви по-ясно. Тогава трябва да се обясни защо тези ваучери трябва да бъдат облагани допълнително. Да, чисто математически, до хората ще достигат повече средства, отколкото са били досега, което е добрата новина за работещите. Но тук отново трябва да се действа не само от гледна точка на чистата математика, но и от стимулите все повече и все повече работодатели да прибягват до този инструмент, така че той да бъде в полза на техните служители.“
По повод предложенията за промени, свързани с ракията, които предизвикаха множество реакции, Михаил Кръстев посочи, че всяко едно предложение на финансовото министерство трябва да бъде добре аргументирано:
„Данъчните промени и промените в данъчното законодателство не трябва да се извършват с лека ръка. Когато има дори набор от такива промени, трябва да бъде достатъчно добре артикулирано пред обществото всяка една мярка какво точно означава и с каква цел се предлага дългосрочната цел на тази мярка. Не може да очакваме, че ще бъде публикуван един документ и там опозиционни политици, или който и да е, ще започне да рови в различните членове и да открива находки. Не е сериозен начин, по който да се определя данъчната политика в една държава. Затова всяко едно предложение, което се прави от Министерството на финансите, трябва да бъде достатъчно добре аргументирано и ясно за обществото. Ако идеята е да се осветли сивият сектор по отношение на спиртните напитки и търговията с него, то това трябва да бъде артикулирано много добре. Това трябва да бъде държавна политика, която да бъде обяснена на ниво или министър на финансите, или заместник-министри. С каква цел се прави, какъв е нетният позитивен ефект, който се очаква за бюджета и какви са евентуалните трудности, с които българското общество или търговците биха се сблъскали. В противен случай просто намираме поредните интересни факти, които да обслужат една или друга изборна кампания.“
Целия разговор с Михаил Кръстев пред водещата Надежда Василева за предложенията за данъчните промени и за бюджета за догодина, можете да чуете на следващия звуков файл.
