„Не мисля, че има икономически и финансови основания за притеснение за това, че един кабинет, подавайки оставка, това би допринесло за хаос в цените на стоките и услугите или какъвто и да е, във връзка с преминаването на България към еврозоната. Всеки един от секторите е регулиран от конкретен регулатор, що се отнася до банковия сектор, това е БНБ, която отдавна е в Европейския банков съюз и изпълнява своите регулаторни функции. Не виждам основание да се твърди, че наличието или отсъствието на редовен кабинет би допринесло за въпросната спекула, въпросния хаос в цените и въпросните притеснения във връзка с влизането на България в еврозоната.“ Това коментира в ефира на bTV Radio Михаил Кръстев, икономист и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, във връзка с изказване на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов преди оставката на кабинета, че липсата на редовно правителство може да доведе до хаос и скок на цените.

По отношение на приетия в бюджетна комисия удължителен закон за бюджета и знаците на ГЕРБ, че ако има съгласие, биха подкрепили редовния бюджет за 2026-та, който беше съгласуван със социалните партньори, Кръстев коментира: „Очевидно е сложна политическата ситуация, далеч по-проста е икономическата и финансова, а именно, че предложеният първоначален вариант на бюджета за 2026г. предизвика недоволство, което се пренесе и на площада,  последвалият вариант беше относително по-добър, с коригирани предложения, но все пак в такава обстановка беше трудно да бъде приет. Законът за удължителния бюджет, това, което МС предлага е една по-консервативна рамка, която в първите 3 месеца на 2026г. да борави с параметрите на бюджета за 2025г. От гледна точка на така или иначе влошеното състояние на публичните финанси, недостатъчното приходи, които се събират в рамките на настоящата бюджетна процедура, и очакванията, че в следващата фискална година разходите ще продължат да растат недалновидно бързо, може би удължителният бюджет е по-правилният вариант.“

По повод опасенията на синдикатите, че с удължителния бюджет ще бъдат замразени доходите на около 600 000 работещи и може да се стигне до социално недоволство, Кръстев посочи:

„Колкото за заплатите в публичния сектор, погрешен е механизмът те да бъдат раздавани на калпак, независимо дали е 10% или 5%, както видяхме през последните няколко бюджетни процедури. Далеч по-правилно е да се определя възнаграждение спрямо нуждите на самата администрация, там, където има недостиг на специалисти да бъдат назначавани нови такива и на по-високи възнаграждения, там, където има излишък на заети в публичния сектор, да се стигне до някакъв вид съкращения. В този ред на мисли, замразяването, макар и за 3 месеца, тъй като удължителният закон продължава не повече от 3 месеца, на това увеличение на заплатите в публичния сектор, не е нещо, което трябва да притеснява българското общество, тъй като в нито един друг сектор, освен публичния, няма такова предвидено увеличение, което да бъде твърдо за всеки един служител за всеки един бизнес. Колкото до това дали ще се стигне до социално напрежение, социално напрежение могат да породят различни икономически фактори. И тук е моментът отново да припомним, че когато провеждаме проинфлационни политики, резултатът от тях е по-висока инфлация. Ако има социално напрежение заради това, че цените на стоките и услугите растат, доходите в публичния сектор са замразени, то трябва да знаем, че с увеличаване на доходите в публичния сектор на практика увеличаваме нивото на инфлацията. То се видя вече емпирично последните 5 години. Двете са обвързани, не можем да черпим аргументи как трябва да бъдат увеличавани недалновидно заплатите в публичния сектор, защото инфлацията расте, след като на практика те допринасят за тази инфлация.“

Цялото интервю с Михаил Кръстев можете да чуете на следващия звуков файл.