„Без реформи няма да се стигне до никъде, независимо по какъв начин се извоюват парите за заплатите, заплатите не мога да бъдат извоювани, ние не сме на война, няма врагове. Ако работодателят – в случая Столичната община е врагът от едната страна, от друга страна врагът са работещите в Столичната община, то по-добре да потърсим друга форма на управление,  отколкото да се изправяме враг срещу враг. Напротив, трябва да има партньорство. Социално партньорство е един изтъркан термин, но все пак трябва да има партньорство, заетите, трудът, тъй като МТСП през последните десетилетия е по-скоро Министерство на социалната политика, на труда не се обръща внимание, а общините са едни от най-големите работодатели в страната, трябва да оперират на относително поне пазарен принцип. Тоест ако има един сектор в столичната икономика, който има нужда от повече средства, трябва да бъде направен пазарен анализ какви са разходите, те да бъдат оптимизирани, да се потърси  автоматизация там, където е възможна. Ние чуваме някакви потресаващи факти от работата на градския транспорт в София, като например, че има заети 69 счетоводители, които го обслужват, това е една изключително висока цифра, много  по-големи от столичния транспорт компании не могат да се похвалят с такава армия от счетоводители, там, където не може да се направи оптимизация, трябва да се потърси естествено остойностяване на услугата, така че да отговаря на разходите, които трябва да бъдат направени. Да, това означава вдигане на цената  на билетчето и на абонаментните карти, тъй като трябва да разберем, че когато работещите в тази сфера искат повече пари и когато пазарът на труда не предлага хора, които са склонни за по-ниско възнаграждение да извършват тази услуга, то тогава цената на тази услуга е по-висока, отколкото ние заплащаме и тя трябва да бъде преведена на пазарен принцип до стойността, на която да отговаря. Това е неизбежно. И финансиране от централния бюджет, все едно централният бюджет генерира сам по себе си някаква стойност, а не се пълни отново от данъците на работещите и бизнеса, не решава никакъв проблем.“ Това коментира в ефира на bTV Radio икономистът Михаил Кръстев по повод отпуснатите 15 милиона лева за градския транспорт в София и исканията за увеличение на заплатите и в други сектори.

За проучването на Тренд, според което 55 процента от българските граждани не се чувстват информирани по отношение на въвеждането на еврото в България, Кръстев коментира: „Всяка промяна предизвиква някакви притеснения, тъй че е напълно нормално. Българинът има изключително здравословен скептицизъм към големите промени, които му се случват и това не е нещо, което ние трябва да осмиваме или да критикуваме, напротив, трябва да се съобразяваме с нещо. По отношение на усещането за неинформираност по преминаването към единната европейска валута, аз съм сигурен, че ако се направи проучване колко процента от европейските граждани и тези на страните от еврогрупата, включително и българските, се чувстват достатъчно информирани за политиката на ЕЦБ, за начина, по който функционира единната европейска валута, то процентът ще бъде много много по-нисък, тъй че не е нещо, което трябва да ни притесни и да промени изключително много обстановката у нас, все повече хора трябва да бъдат финансово грамотни, икономически грамотни, за да не разчитат толкова на централната власт да ги информира за случващото се около тях, а да имат собствени познания, които дори на моменти да надхвърлят познанията на политиците, които се опитват да ги информират какво им предстои.“

Цялото интервю с Михаил Кръстев можете да чуете на звуковия файл.

/Проучването на Тренд, което е цитирано в разговора е по поръчка на 24 часа е направено в периода между 12 и 18 май, чрез пряко стандартизирано интервю лице в лице сред 1001 души над 18 години./