„Ние можем да се поучим от собствения си опит по отношение на компенсации, свързани с акцизни стоки, в крайна сметка това не са компенсации, това е дотирането на потреблението на акцизна стока, което само по себе си е икономически нонсенс, тъй като акцизната стока е именно такава, защото е ограничена, нейното използване трябва да бъде ограничено, тъй като не се намира в състояние, в което ние можем да я придобиваме безкрайно. По тази логика, да се стимулира потреблението на горива при растящи цени на международните пазари при криза, която се създава във връзка с войната в Персийския залив и при рисковете за доставките, е нещо, което не трябва да се прави и нещо, което влошава икономическия климат. Това, което се направи през 2022 и 2023г., във връзка с енергийната криза – тогава имаше дотиране на такава акцизна стока, директно се пренесе в инфлация в българската икономика, резултатите от които знаем какви са и знаем колко платихме като цена. Всякакъв опит на държавата да се намеси в пазарните механизми и да се опитва да стимулира потреблението е проинфлационна мярка, това трябва да се знае. Който я въведе, трябва да се знае, че е виновен за по-висока инфлация в страната.“ Това коментира в ефира на bTV Radio Михаил Кръстев, икономист и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, по повод идеите за компенсации заради по-високите цени на горивата след войната в Близкия изток.

„Рисковете пред България не са толкова от недостиг на горива, тъй като ние ги набавяме от други региони, а рисковете естествено са свързани с цената, тъй като когато цената на международните пазари расте, цената на сорта Брент расте, това се отразява и на сортовете, които ние ползваме, включително Уралс, който се внася предимно в България. Тъй че рисковете за България не са за недостиг на горива, а по-скоро каква ще бъде цената. По отношение на това как ще се развие военният конфликт в Иран, едва ли някой може да предположи на този етап, но дори и с разрешаването му в рамките на дни, това не означава, че цените автоматично ще се върнат към нивата, които са били преди стартирането на този конфликт, тъй като става въпрос за логистика, става въпрос за нарушени доставки, за пренесена тежест върху застрахователни компании, които така или иначе осигуряват стойността на въпросните танкери, които минават през протока, тъй че това ще се отрази върху световната икономика в рамките на поне седмици и месеци, независимо колко продължи този конфликт. По отношение на България, ние сме изчерпали до голяма степен инструментите, с които можем да реагираме при подобна криза, въпреки че не е имало повод за това. Говоря за 3-те процента дефицит, които разписваме в своите бюджети, дефицитът е инструмент, който трябва да се използва именно в рамките на такава криза. Когато имаме дефицити в спокойните години, които са на ръбат на позволеното, естествено няма как да очакваме, че в рамките на неспокойните години ще можем да реагираме. В този дух българското правителство трябва не толкова да гледа каква е цената на петрола и как да реагира на евентуална такава криза, а да вкара в ред публичните финанси, така че да можем да се възползваме от възможностите, които имаме и да реагираме на заплахите, пред които се изправяме“, посочи Михаил Кръстев по отношение на рисковете от по-продължителен конфликт в Близкия изток и по-високи цени на петрола.

По повод протестите с искания за увеличение на заплатите на служители в „Български пощи“ и в градския транспорт, и предстоящото гласуване на удължителния бюджет в парламента, той коментира:

„Удължителният закон в момента не действа, тъй като според него и според Закона за публичните финанси ние не можем да надхвърляме разходите, които сме направили за същия месец на миналата година. Това се случва в първите два месеца на годината. Ако погледнем какви са данните за януари и февруари, особено за февруари виждаме изключително влошаване на салдото и харчене на повече от един милиард лева, мисля, че около 600 милиона евро повече са похарчени, отколкото са похарчени за същия период предходната година, което е абсолютно нарушение както на философията на удължителния закон, така и на Закона за публичните финанси. Тъй че – удължаването на удължителния закон би имало смисъл, ако го спазваме. Ако служебното правителство вкара в ред публичните финанси и спре да харчи повече, отколкото му е позволено по закон и съответно се подготвя бюджетната процедура, която или този парламент, или следващият трябва да приеме, за да има някаква рамка на публичните финанси за 2026-та година или за втората част на 2026г. Очаквам в бюджетна комисия да бъде обсъдено защо удължителният закон не се спазва, как да се реагира на исканията за увеличаване на възнагражденията, при положение, че те не са предвидени и по закон биха били незаконни, защото отново ще надхвърлим тази фискална рамка, как да се процедира по отношение на овладяването на влошаването на фиска и такива неща, които са полезни за обществото.“

Според Михаил Кръстев е възможно да се стигне до предизборно харчене на средства, но не трябва това да се случва.

„Възможно е да се случи, а дали трябва да се случи – не, тъй като стотици хиляди български граждани излязоха на протест заради предложения бюджет за 2026г. и заради финансовата вакханалия, в която се намираме през последните няколко години. Ако политиците са забравили каква е причината да има служебен кабинет и каква е причината редовен кабинет да подаде оставка и да се отиде на избори, това беше причината. Тъй че е хубаво в тези времена, в които един служебен кабинет не плаща електорална щета, тъй като не се явява на избори и не претендира за гласовете на българските граждани впоследствие, да направи за разнообразие правилното от икономическа и финансова гледна точка, а не правилното от политическа гледна точка, тоест да ощастливява някакви електорални групи. Надявам се да надделее разумът, тъй като положението никак не е розово. То няма да става по-розово без реформи и тежки решения и е идеалното време един служебен кабинет да осъществи тези тежки решения, за да помогне на държавата да излезе от кризата на публичните финанси, в която се намира“, посочи още той.

Целия разговор можете да чуете на следващия звуков файл.