„Притеснително е, от гледна точка на това, че за поредна година бюджетът ще бъде обект по-скоро на политическа, а не на икономическа и на финансова дискусия. Видяхме какво се получи през последните 5 години, когато това беше факт – резултатите са налице. Действително изискването по закон за внасянето на бюджета е до края на месец октомври. Аз не мисля, че тепърва започва да се сглобява бюджетът. По-скоро процедурата е свързана с представяне на проектобюджети от различните ведомства и министерства и обединяването им в един документ. Големият проблем е, през последните години, както и тази година, ведомствата разписват бюджетите си при 3% процента дефицит. Това е фундаменталният структурен проблем в бюджетообразуването в България през последните години. Това е проблем, на който не виждам политическа нагласа за решаването му, тъй като при относително ниската инфлация, която имаме на годишна база в България, при умерения икономически растеж, бюджетът трябва да бъде разписан балансиран, или на никакъв бюджетът дефицит, или на минимален такъв. Икономическата логика е такава. Това се очаква от законотворците, защото знаем, че бюджетът е финансовият закон за следващата година, но за съжаление няма такива индикации.“ Това коментира пред bTV Radio Михаил Кръстев, икономист и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, на въпрос дали е притеснително, че в края на октомври започва разговорът за бюджета, който трябва да бъде внесен в парламента до края на месеца.
"България трябва да бъде дефицитно ориентирана в своето бюджетообразуване и да започне да обръща повече внимание на приходната и на разходната част. Защото ако имаме заложени приходи от 1000 лева и заложени разходи от 1030 лева, какъвто е случаят с българския бюджет при 3% дефицит, ако в края на годината сме успели да съберем само 900 лева и сме успели да изхарчим много по-малко, отколкото сме планирали, за да бъдем във въпросните 3% дефицит, това не е успешна година за българския фиск. Напротив, това е проблемна година, заложени са нереалистични приходи, които не се реализират, знаем, че такъв е случаят с бюджета през 2025г.- там бяха заложени изключително оптимистични, нереалистични и фантасмагорични приходи, особено в частта на приходите от ДДС, които не се реализират. Всички в началото на годината казахме, че няма да се реализират и те не се реализират. Големият проблем обаче не е това, че не успяваме да съберем чак толкова от заложените приходи, тъй като те растат на годишна база, българската икономика се развива добре, бизнесът и домакинствата внасят все повече пари във фиска. Проблемът е, че разписаните разходи не се осъществяват, съответно в по-голямата си част не се осъществяват разходите, свързани с капиталови инвестиции, които са с най-добавена стойност от страна на държавата. Когато не разплащаме това, което сме предвидили, финансовият ни план рухва и всяка следваща година изкушението да натрупаме по-голям дефицит, да влезем в процедура на свръх дефицит над 3%, което между другото е нарушение на Закона за публичните финанси – там е записано, че един бюджет трябва да бъде разписан при 3% дефицит, е все по-голямо. Трябва да се намери решение от тази спирала на грешно разписани бюджети и 2026г.е поредната възможност за намиране на такова решение.",каза още Михаил Кръстев.
Целия разговор с Михаил Кръстев за очакванията за бюджета за догодина пред водещата Надежда Василева, можете да чуете на следващия звуков файл.
