В навечерието на едни от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер и Рождество Христово, за вярата, изпитанията и спасението, разговаряхме с протойерей Дилян Цветков, който тръгва още от дете по пътя на вярата и е сред свещениците, които участват в акции по кръводаряване. Чудесата се случват  -  хората трябва да отворят очите си за тях, казва отец Дилян Цветков.

 „Имало е случаи, когато хора буквално лекарите са ги отписали, обаче те са живи и здрави, хора, които са се блъснали, самите полицаи, които са отишли на мястото и са хора с много години опит, казват – от тази кола жив човек няма как да излезе. Но човекът не само, че е излязъл жив, а не е имал някаква телесна рана, което е още по-голямо противоречие на реалността, която би трябвало да се случи. Все пак божието действие трябва ли задължително да нарушава природните закони, за да кажем – ето, Господ ни помогна. Умението на доктора също е с Божия помощ.  Когато на Пасха слиза благодатният огън, понеже все си е там, ние забравяме за тези неща – това също е чудо. Чудеса има, важно е човек да отвори очите си за тях!“, разказва отец Дилян Цветков и допълва:

„Когато говорим за чудеса, обикновено си представяме някакви гръмки неща като светкавици, Господ ти говори от небето, както пише в свещеното писание, но особено тогава, когато река Нил се е превърнала в кръв  - онези чудеса имат за цел да покажат, че Господ съществува и че няма нещо ,което да е невъзможно за него. Но те са останали тогава във времето, защото няма нужда Господ постоянно да ни доказва, че той съществува, защото ще се превърне в един цирк. Хората ще кажат – а, днес е понеделник, днес например трябва да стане кървава реката, нищо необичайно, а това е чудо. Така че – чудесата, които ние виждаме не са големи, те са малки, защото Господ е близо до нас. Когато влезем в църквата, ние наистина ще видим чудеса, но те не са така гръмки и са скрити по гънките на сърцата на онези, които са ги получили.“

Според свещеника, във времена на изпитания като сегашните, хората чакат да получат помощ от Бог, но не да му се доверят той да направи каквото иска по неговия начин, а искат чудесата да се случат „преди малко“.

„Има една приказка, че в окопа няма невярващи хора. И когато пада самолет във въздушна яма, също няма невярващи хора, така че – може спокойно да се каже, че вяра има, но въпросът е в какво вярват хората. Вярата е нещо съкровено, не винаги се проявява и показва. Тя може да бъде насочена към много неща. Може да бъде празна вяра, така нареченото суеверие, може да бъде истинска вяра, а може да бъде и някакъв сбор от всичките тези неща. Важното е вярата да променя самия човек“, казва още отец Дилян Цветков.

Той тръгва по пътя на вярата още от малък и посочва, че това е неговият избор.

„Моят баща е свещеник и едно от най-важните неща, които родителите могат да дадат на своите деца е да им дадат своята вяра, защото свещта на вярата, за да се запали, трябва ние да държим запалена свещ. С изгасена свещ няма как да се възпламени. И всъщност показвайки своята вяра, те зародиха същото в мен. Вярно е, че моята майка е имала тежка бременност и баща ми е обещал, че ако това дете се роди, ще бъде като дар на Бог. Но това си остава негово желание, не мое и негово обещание, не мое, но животът показа, че няма някакво противоречие в неговото желание и моята вътрешна потребност. Така че то се реализира по този начин. Това го възприех като самия себе си. Цицерон, говорейки за законите, казва – има един закон, който е написан не на камък, а на сърцето на човека и той не се променя. И ако човек го наруши, той става беглец на самия себе си. И всъщност видях, че точно това пише на моето сърце и ако не го изпълня, ще бъда не някой ,който не е спазил чуждо обещание, а ще бъда беглец от самия себе си“.

По отношение на участието си в кръводарителски кампании, отец Дилян Цветков разказва:

„Както пише в Свещеното писание, обичайте се един другиго, както и аз ви обикнах. Така казва Спасителят на апостолите. Нищо не пречи – във вените на всеки човек тече кръв, да се помогне. Щом Бог ни е дал обща кръв и можем да спасим живот, не е редно да не помогнем, когато това не ни коства нищо. В Стария завет пише следното – не пропускай да помогнеш на брат си, когато ръката ти е силна да стори това нещо. Тоест Господ не иска от нас да правим някакви чутовни дейности, да покоряваме недостижими върхове, той иска от нас да помогнем – дори тогава, когато не ни коства нещо. Просто даваме това, което пак ще получим“.

Цялото интервю на протойерей Дилян Цветков за bTV Radio пред водещата Надежда Василева можете да чуете на звуковия файл.