“Аз съм твърд привърженик  на това, че артистът  не трябва да бъде възпитател.  Аз наистина мисля, че  аз, човекът,  се опитвам да съм пример.  Но аз, артистът, се опитвам  да съм максимално откровен.  А максимално откровения човек  много рядко е пример.  Ако артистите се замисляха, защото много често чета такива коментари   тук-там - на какво учите децата, под мои клипове все по-рядко го чета, но - на какво учите децата. Ако бяхме питали Rolling Stones на какво учат децата, нямаше да има Rolling Stones. Това важи  за 90% от артистите.  Артистът има за цел да бъде  понякога даже бунтар, понякога краен,   понякога да казва неудобни истини.  За мен единственото престъпление в изкуството е, когато не си откровен и когато  нямаш какво да кажеш.  Тогава просто се превършваш в поредното  бла-бла-бла в ефира. Това вече е казус. И мисля, че сме обградени от твърде много бла-бла. Оттам насетне в една  по-голяма картинка, всички сме отговорни вече  с вкуса си и с естетиката  си за средата, която създаваме.  Независимо от това  дали Rolling Stones са казали нещо, което е било  бунтарско в някакъв момент, те са обогатили естетиката на света и са дали нещо,  което е незаменимо.  Най-големият враг на тази естетика е, когато хората започват, артистите се опитват  да направят това, което ще се хареса и започват да ринат едни и същи клишета,  защото това просто културно ни задръства, не ни бута напред, не прави слушателите  критично мислищи, а ги прави зомбита, което е много удобно за някои хора, но адски лошо за личността.” Това каза в ефира на bTV Radio поетът, писател и изпълнител Константин Трендафилов-Папи Ханс.

За новата си песен „Безсърдечен“, в която се пее, че „Раненото сърце ранява всяко следващо по пътя“, и могат ли такива рани да бъдат излекувани в живота, изпълнителят отговори: „ Зависи от човека. Най-вече зависи от желанието му да излекува раната. Мисля, че всички преминаваме през горе-долу, погледнато отгоре,  доста банални проблеми. Някой ни е зарязал, някой се е тръгнал от живота ни,  някой е починал, някой се е разболял.  Изгубили сме парите си. Това са горе-долу едни 10 повтарящи се проблема, през които човечеството минава от хилядолетия насам. Единственото, което различава тези ситуации е способността на човек да се вдигне малко - тип Барон Мюнхаузен за косата сам,  да излезе от режима на жертва и да погледне нещата  от по-светлия ъгъл.  Разбира се обаче, тези добри механики за самоспасяване не пишат добри песни.  Така че, опитвам се  да черпя вдъхновения  от по-слабите моменти от живота си.“

„За жалост много неща в нашата държава, която иначе е прекрасна между другото, и не съм от тези хора,  които ще обясняват колко е зле България, аз много си харесвам България, но за жалост са много нещата,  които би трябвало да са нормални  и не са нормални тук.  Безсърдечието е едно от тези неща.  По някакъв начин, когато човек се чувства недостатъчен,  когато човек е отраснал  в липса, той започва да изгражда  едни образи на безсърдечност.  Аз не мисля, че човек може да бъде безсърдечен,  но може много добре да се преструва. И масово българите са се научили  да държат една такава фасада, с която общо взето да пробиват  пътя си през живота,  за да може евентуално да избегнат цял живот срещата със самите себе си и болката, която носят в себе си.  Много психологическо, съжалявам,  че го превърнахме в психологически подкаст,  така да се каже, обаче наистина мисля, че е така. В  България мисля, че хората са прекрасни,  обаче не са откровени със себе си, затова изглеждат безсърдечни.“ , каза още изпълнителят.

На въпрос за участието на известни лица и много спортисти в партийните листи за изборите, Папи Ханс коментира: „Че какво може да ги накара?  Парички.  Да бъдем откровени.  Аз не мисля, че някой се е присъединил към някой от големите политически лидери, защото съвпадат   убежденията му с неговите политически убеждения.  Мисля, че това всички го знаем.  Единственото нещо,  което може да ни помогне  е да се съхраним, особено хората от шоу бизнеса, хората от спорта, въобще публичните личности е да си припомнят, че няма пари,  които качествено да променят живота им.  Няма такова нещо.  Единството нещо, което качествено може да промени  живота ти, и то няма цена,  е това да си чист пред себе си,  да имаш интегритет,  да правиш това, което  моралният ти компас казва, че е най-правилно.  А не да смиташ под килима  на собствената си съвест, и да правиш неща, които самия ти знаеш, че са малко нередни, обаче абе хайде – то всяко чудо за три дни и така нататък. Не, няма такива неща.  Който е взел парички от някъде, за да си направи псевдопроекта, който се е присъединил  към някоя политическа сила,  за да се облажи за следващите няколко години,  Всички тези хора, те краткотрайно, може би, ще се чувстват  добре от новите си придобивки,  но в един момент ще бъдат изправени пред същия съд, пред който всички сме изправени. И тук не говоря за убежденията на християнската религия.   Говоря за  това, на което кармата е метафора. Съдът, пред който се изправиш , си ти самият.  В един момент ще трябва да се погледнеш в огледалото и може да не харесваш това, което виждаш и това е адски болезнено.“

Концерта, който Папи Ханс организира в София през май е почти разпродаден.

„ Много е странно,  преди да пусна концерта,  си мислех – леле, леле, дали ще се  разпростани новината за концерта,   дали има достатъчно хора, които да си купят билет,   т.е. един огромен стрес  по някакъв начин  се създаде в главата ми и си мислих - само да разбера, че концертът се разпродава  и ще съм най-щастливият човек на света.  Остават буквално няколкостотин билета,от типа на 200 билета,  на фона на 15 000, т.е. докато говорим може би ще се разпродаде и  аз не се чувствам облекчен,  а просто си натоварих нов проблем на главата и си мисля- а сега де! Достатъчно подготвен ли съм,  измислили ли сме всичко, и сега в момента мозъкът ми цикли следващия проблем. Така че при мен угодия няма  наистина,  но аз съм го приел това нещо, защото как да го кажа,не искам да звучи нескромно или самовлюбено,  но аз  наистина съм различен от другите,  не с нещо друго, а с това, че аз искам различни неща. Забелязвам, че много от другите артисти и в концертите си, и в решенията си за песните, те искат нещо, искат да получат любовта на хората, или славата, или обожанието,  искат да се почувстват като звезди.  Аз мисля за това  какво бих могъл да дам на хората,  това е моята основна цел. Така че, дали аз ще изгубя съня си през следващите месеци въобще не ми пука, защото знам, че е в услуга на хората,  които ми слушат песните,  които живеят с тези песни, с тези текстове,  и знам, че ще им дам накрая нещо, което наистина ще бъде  незабравимо.  Доста съм сигурен.“, коментира музикантът.

Целия разговор на водещата Надежда Василева с Папи Ханс за новия му албум „Слънцето“, песента „Безсърдечен“, концертите на тъмно и предстоящия голям концерт в София, можете да чуете на следващия звуков файл.