„Говорим от 8 месеца, че много трудно ще изпълним критериите сега, почти невъзможно изглежда, дори да има някакви нюанси в оценката на ЕЦБ, да се извадят няколко държави и т.н., така че отлагането изглежда все по-вероятно, но никога фокусът не е бил в конкретна дата. Чисто политически разбира се, датата е важна, това показва успех на правителството, може да има натиск от коалиционни партньори, от опозиция – за успехи, за неуспехи, както го видяхме с Шенген, все още се води дебат кое е успех и кое неуспех по отношение на Шенген. Но икономически, дали ще е 2025-та или 2026-та,в общия случай няма никакво значение.“ Това коментира в ефира на bTV Radio икономистът и старши изследовател в Института за пазарна икономика Петър Ганев.
По отношение на думите на премиера, че България преговаря показателят за инфлация да бъде оценен не през юни, а през есента, Ганев посочи:
„Няма как да имаме доклад юни месец, който да оцени всичко, и после като добавка есента да има допълнителен, още повече, че трябва време – между самия доклад и приемането на еврото не случайно е измислено да има едни 6 месеца, тъй като това е периодът, в който вече да има зелена светлина, знаеш, че приемаш еврото и технически трябва да се подготвиш. Това също е механизъм, дори и логистичен. Така че на теория може би е възможно да има доклад в края на годината, да влезем в средата на следващата, но по-скоро това са екстравагантни варианти ,които едва ли ще се случат. Юни ще получим оценка при всички положения, ако не изпълним критериите, просто ще остане за следващата година, когато ще поискаме извънреден доклад пак май-юни месец, за да мислим за 1 януари 2026г. Нищо не налага да е средата на 2025-та, още повече, че ние инфлацията не е сигурно, че ще я изпълним към който и да е момент. В момента се отклоняваме, тя падна ,но дори към края на годината да оценим, пак не е сигурно, че ще изпълняваме този критерий. Така че, ако има отлагане, за нас ще е плюс това отлагане да е с 1 година, а не с 2 месеца, за да можем в крайна сметка да си изпълним критериите.“
По отношение на заявката на управителя на БНБ за затягане на кредитирането, Петър Ганев коментира:
„Тук трябва да четем много внимателно посланието от централната банка. 2 неща може да направи централната банка – едното е да вдигне минималните резерви на банките, тоест да изтегли ликвидност от системата, което беше направено, те отидоха на 12%, но имаше, средата на миналата година се говореше евентуално, че ще се стигне до 15%, тоест единият вариант е просто изтегляне на ликвидност, а алтернативата или другият вариант би бил въвеждане на мерки спрямо клиентите. В закона има една такава възможност – при прекомерен кредитен растеж, така е написано в закона, да се ограничат системни рискове, като се въведат конкретни правила за клиенти, тоест доход спрямо размер на кредита, финансиране в каква част на самата ипотека, самоучастието грубо казано, тоест очевидно към момента по-скоро сигналите на гуверньора са насочени към такива правила, които засягат самите клиенти и отпускането на ипотеки и те могат да имат своя ефект. В крайна сметка, ако ефективно бъдат въведени, банките ще трябва да ги следват. Разбира се, има и възможности това да се заобикаля – банките и те са достатъчно креативни, но така или иначе вървим към една от двете мерки, възможна е и комбинация от двете, между правила за клиентите и изтегляне на ликвидност от системата, а причината да е втората половина на годината е, че се очаква и докладът на ЕЦБ за конвергенцията, който трябва да излезе юни, който ще каже дали влизаме в еврозоната, дали изпълняваме критериите или пък на по-следващ етап това ще се оценява отново. И спрямо това решение – то може да промени и политиката на БНБ, това гуверньорът го каза едно към едно.“
Как влизането в еврозоната ще се отрази на цените на имотите и на лихвите по кредитите - цялото интервю с Петър Ганев можете да чуете на звуковия файл:
