След наградата Оскар за документалния филм „Навални“ би трябвало нещо да се промени за самия Алексей Навални, който е в затвора. Това коментира пред bTV Radio журналистът, анализатор и заместник-главен редактор на „Дневник“ Петър Карабоев.
„Би трябвало – ако говорим за това колко арогантен е режимът на Путин спрямо Навални, тук няма да влизам в подробности на какъв тормоз е подложен той, непрекъснато ярко осветление, шум, звук, държан вече седмици наред в изолатор и т.н. Условия, които в нормалния свят се смятат за жестокост и неща на ръба на изтезанията. Би трябвало да се замислят в Кремъл, да имат едно наум, защото ако докарат Алексей Навални до унищожение, да го оставят просто да угасне, скандалът ще е още по-голям. Абсолютно безспорно е, че филмът „Навални“ донякъде пази Алексей Навални в затвора. Колко – може би не много“, посочи Карабоев.
По отношение на думите на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, който заяви, че не е гледал филма, но предполага, че има известен елемент на политизация от страна на Холивуд, Петър Карабоев заяви: „Доста нелеп коментар, да коментирате футболен мач, без да сте го гледали. Може да каже – не коментирам и точка, без всички обяснения допълнителни. Самият Навални първо, благодарение на репресиите и на режима, не само към него, но и към всички, които изобщо могат да си мислят нещо различно за това ,което говори Кремъл, до преди избухването на войната все пак имаше някаква възможност, изчезнаха от общественото пространство. Песков няма друг избор пред себе си, защото е табу, забранено е да се говори за Навални. Би било нелепо говорителят на Кремъл да го извади и да го сложи под прожектора, така че това е абсолютно обяснимо. Навални подчертавам е човек, който умее да стои пред камера и ако нашите слушатели не са виждали, той от години прави видео формати на разследванията си, които също са много интересни, гледани от десетки милиони руснаци в youtube, те изчезнаха вече.“
„Много неща едновременно означава тази награда. Първо тя говори за качествата на самия филм, като документалистика той наистина е много добре направен, завладяващ, интригуващ, самият Навални играе в една част от него, самият Христо Грозев играе и прави нещо, което не е много обичайно за такива филми – да отвори вратата към кухнята как е направено разследването. Така че като документално кино той е добре направен наистина, и да ги обвинят в политически пристрастия, той си има своите художествени качества. Второ – трябва да се постави в контекст „Навални“. Самият факт, че имаше още един филм сред номинираните за документални филми – филм от Украйна, който разказваше за детските домове в Украйна, близо до фронта с Донбас, също показва, че темата за войната не плаши академията и дори тя да не иска да политизира самата гала вечер, не прави никакви илюзии с това кое е актуалното и злободневното в света в момента, особено в западния свят. И на трето място – абсолютно безспорно се изпраща послание, защото – и това не го прави само академията. Какво се случи снощи – излезе режисьорът на този филм, за да получи Оскара и говореше за Русия, като за страна не на голяма световна култура, а като страна на политзатворници. Защото бяха направили филм за човек, който е политзатворник и може би ще изгние и ще бъде убит от системата, обърна се и каза – слава Богу, че тук е българският маниак Христо Грозев, който заложи много в цялата тази история, благодарим много за това, което направи. И ето този случай накара руснаци да спорят, да кажат – а вие помните ли, последният път, когато се говореше за Русия, излезе руснак да получи Оскар на сцената? 95-та година, Никита Михалков, за „Изпепелени от слънцето“, излезе с дъщеря си. Същият човек миналата година, за съжаление той се превърна в един от най-ярките националисти и пропагандатори на Путин и каза – никакви руски филми за Академията и Оскарите, те са за гнилия Запад, с техните ценности, техните извращения, край, ние скъсваме с тях, и всички го послушаха. И за съжаление, това говори много за съвременна Русия, така че виждате – посланието е в много посоки“, каза още Петър Карабоев.
Цялото интервю с Петър Карабоев, както и част от думите на разследващия журналист Христо Грозев след награждаването на филма, можете да чуете на звуковия файл:
