„Достатъчно се изговори за числата в бюджета. От всякъде хвърчат едни милиарди, едни проценти, дефицити, прибавят ги на едно място, вадят ги от друго място, все едно става въпрос за някаква математическа игра, за някакво судоку, на което като преместим едно число от тук – там, и всичко ще е наред. Това е безсмислен разговор. Бюджетът не е сметка, не е някаква игра на числа, това е числов израз на политиките, които си решил да провеждаш. И разумният разговор е за тези политики, за тяхната правилност или тяхната погрешност, а не за резултата от тези политики, който е числовият израз. Ако говорим просто за това как изглежда бюджетът, а не говорим за политиките, които са генерирали такъв бюджет, ние говорим за следствието, а не за причината. За реализиране на тези политики, които това мнозинство си е поставило и е приело за правилни, това е единственият възможен бюджет. И това е също толкова ежедневно свързано с решения, колкото всяка една глупост, която правим в живота си. Ако живееш сам, но си взел решение, че трябва да имаш 5 автомобила, от там нататък имаш данъци, разходи, застраховки, сервизи за 5 автомобила и те са задължителни, и произтичат от решението ти да имаш 5 автомобила, което е глупаво, ако си сам човек. Ако обобщим тези политики, които мнозинството е приело за правилни, те могат да бъдат формулирани като отказ от всякакви структурни реформи в публичните сфери – в здравеопазване, образование, сигурност, в социалната сфера. Реформа означава те да престанат да бъдат черните дупки, в които потъват данъците ни все повече, а да станат ефективни и да предоставят по-добра услуга за нас. Второ, което за мен е отвратително, е приемането на социализма като управленска философия, защото това, което ни се предлага е развит социализъм, и на трето място е капитулация пред икономическите лобита, които искат нищо от това да не се променя, за да могат да смучат от данъците ни. Това е диагнозата на политиките от последните поне 5 години, да не се връщаме по-назад. За тях са отговорни всички в този парламент – и управляващите в момента, и опозицията, която ги критикува. Само да припомня на тези, които пишат „Слаб 2“ на днешния бюджет, той не, че заслужава друга оценка, че нямат това право. Защото когато днешната опозиция от ПП и ДБ в парламента, която казва – това са лоши политики, когато те управляваха с премиер Кирил Петков, държавната администрация в резултат на 10-месечното управление се увеличи с 8%. Днес те казват, че държавната администрация е много. Тогава с финансов министър Асен Василев се въведоха автоматичните механизми за увеличаване на всякакви доходи от държавната администрация, които някак си завладяха цялото общество. И вече не е от значение с какво качество работиш, а какъв е процентът от средната заплата, спрямо който се изчислява твоето възнаграждение. Та тези хора започнаха това нещо. Това, което направиха ГЕРБ е да го приемат и да го развият творчески. Това е диагнозата на бюджета. Ако искаш да правиш това, е единственият възможен бюджет. Ако си решил, че в България трябва да има 400 болници, ги финансираш.“ Това коментира в ефира на bTV Radio за бюджета за догодина д-р Петър Москов, лидер на партия КОД, част от десния съюз „Синя България“, лекар анестезиолог и бивш здравен министър.
За изпратеното писмо от „Синя България“ до лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, в което предлагат реформи, Москов обясни: „Ние изпратихме това писмо до г-н Борисов като председател на най-голямата политическа партия, която е и мандатоносител, което означава и действащият политик с най-високо доверие. За нас е важно какво според него трябва да се случва. Разказът „Искам, ама не мога“, е разказът, който онези, другите от ПП, експлоатират много дълго време. Разликата между тях и ГЕРБ беше, че в ГЕРБ имаше някаква идея за държавност и разбиране за това, че след теб има и бъдеще, ако не собственото ти, на децата ти. В момента това, което ни представят като бюджет, като политики, е отказът да се прави каквото и да е смислено нещо. Не е въпросът дали един милиард ще отиде тук или там, въпросът е дали има политическа алтернатива. В този парламент няма дясна алтернатива, защото дясно означава не да се чешеш с дясната ръка, а да защитиш интереса на всички тези, които внасят, а не на тези, които искат. Всеки, който иска, има своето представителство в парламента, млади лекари, стари лекари, президент, всякакви други хора. Всевъзможни хора искат тяхната заплата да е достойна, даваме ли – даваме. Трябва алтернатива на представителството в парламента на все по-малкото хора, които внасят, а не изнасят. На хора, които казват, че не се дава, защото това не са твои пари, парите се изработват. И само тогава има смислен растеж и смислена икономика. И затова ние сме казали каква е икономическата алтернатива пред България от гледна точка на десен съюз като Синя България. И ако партията мандатоносител приеме това нещо, ние сме готови да водим този разговор с тях. Ако не, единствената възможна дясна алтернатива остава Синя България. Защото всички други, когато са в управление практикуват социализъм, когато са в опозиция е лесно. Когато от нас е зависило управленско решение, каквото и до днес го защитаваме. Смислено, дясно, водещо до ефективност, а не до разхищение.“
Целия разговор можете да чуете на следващия звуков файл.
