„Това произнасяне на ВСС илюстрира колко сериозни са проблемите в българската съдебна система.“ Това коментира в ефира на bTV Radio адвокат Петър Славов по повод решението на ВСС да не разгледа предложението за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев. С 12 на 8 гласа те определиха като недопустимо внесеното предложение от страна на служебния министър на правосъдието Янаки Стоилов.
„Много ясно е разписано при какви хипотези и при какви законови нарушения той може да бъде отстранен. Предложението се прави от ВСС до президента на Републиката, а той издава указ за това. Лицата, които могат да инициират тази процедура, са много ясно разписани – трима от членовете на прокурорската колегия или министърът на правосъдието. Затова е толкова абсурдно това произнасянето на ВСС, че било недопустимо искането на министъра на правосъдието, което означава, че те отказаха да обсъдят по същество всичките аргументи в този доклад по конкретни закононарушения – неправомерно изнасяне на специални разузнавателни средства, затваряне на очите на прокуратурата по казуса КТБ, Бюрото по защита и как то се използва, т.е. за всички тези неща беше отрязана възможността те да бъдат обсъдени по същество дали са основателни с простата формулировка „искането е недопустимо и отказваме да го разгледаме“, обясни Славов.
Според него става дума за правен абсурд. „Интересното обаче е, че мнозинството, с което успяха да наложат това изключително спорно решение, е всъщност с 12 на 8 гласа. Т.е. нямате го вече това монолитно мнозинство от 20 души, които назначиха на времето единствения кандидат за главен прокурор. Т.е. имаме вече някакво раздвижване или просто в част от членовете има някакви определени граници, които е недопустимо да преминават в правото“, допълни той.
По думите на Петър Славов обаче темата не е приключена и ще има продължение. „На първо място, защото вече имаме конституиран 46-то НС. Топката е в полето на парламента, който може да направи едни адекватни промени в Закона за съдебната власт. Такова е едно мое предложение отказите на прокуратурата да образува наказателно преследване при данни за извършено престъпление да могат да се обжалват пред съд. В момента тези откази подлежат на контрол само пред горестоящ прокурор, т.е. те остават като проверка в рамките на самата прокуратура. На всички ни е ясно, че при тази централизация, това нищо не променя. Ако тези промени бъдат направени бързо от сегашния парламент, то тогава не виждам пречка по данните от доклада конкретно за извършени престъпления да бъде сезирана прокуратурата, да се поискат конкретни действия по разследване срещу действащия главен прокурор по тези данни. Ако последва отказ от прокуратурата, то тогава можете да го отнесете до съда и този отказ да бъде обжалван. Тогава, ако съдът постанови, че незаконосъобразно е отказано разследването, то може да последва различно развитие на ситуацията от обичайното, т.е. всичко да бъде потулено или прикрито“, каза още Славов.
Той заключи, че натискът върху главния прокурор се засилва от различни страни и е много вероятно той да не изкара мандата си докрай.
