По време на предизборната кампания все по-често се поставя въпросът какво реално може да прави президентът и къде са границите на неговата власт. Според професора по конституционно право Пламен Киров отговорът трябва да се търси преди всичко в конституционния модел на България – парламентарната република.

„Границите на президентската власт са поставени с парламентарната форма на управление, която Конституцията създаде през 1991 година“, коментира Киров. Той припомни, че още в рамките на Великото Народно събрание е създаден своеобразен модел на силен президент в условията на парламентарно управление.

По думите му българската Конституция е сред първите, приети в страните от Централна и Източна Европа след демократичните промени в началото на 90-те години. Киров посочи и редица конституционалисти, участвали в създаването на модела, сред които професорите Евгени Танчев, Стефан Стойчев, Емилия Друмева, Георги Близнашки, Немо Неновски, Пенчо Пенев, Живко Миланов, Снежана Начева и Велко Вълканов, както и Диньо Ганев.

Проф. Киров подчертава, че по Конституция президентът не е част от нито една от трите власти – законодателната, изпълнителната или съдебната. В същото време обаче той има правомощия по отношение и на трите.

„Той играе ролята на един своеобразен политически арбитър по отношение на тези три власти“, обяснява конституционалистът.

Според него първоначално създаденият модел на разделение на властите и ролята на президента впоследствие е бил съществено променен с конституционните изменения от 2015 и особено от 2023 година.

Въпреки промените президентът запазва ролята си на държавен глава, който символизира единството на нацията, но едновременно с това има и функцията на балансьор между институциите.

В разговора проф. Киров разглежда и конкретните отношения между президента и Народното събрание. Държавният глава обнародва законите, но има право и на вето. То позволява на президента да върне закон за ново обсъждане в парламента, когато смята, че той е противоконституционен или нецелесъобразен.

Президентското вето обаче не е окончателно – Народното събрание може да го преодолее с абсолютно мнозинство от гласовете на народните представители.

Киров посочва и друга възможност – президентът да сезира Конституционния съд, когато смята, че даден закон противоречи на Конституцията.

Отделно от тези правомощия държавният глава има и непосредствена демократична легитимност, тъй като се избира пряко от гражданите. Именно затова, според проф. Киров, президентът има възможност да се обръща пряко както към народа, така и към Народното събрание.

Темата за реалната роля на президента е особено актуална в началото на предизборната кампания, когато кандидатите представят своите виждания за институцията и нейните функции. В публичния дебат вече се поставя и въпросът дали настоящият конституционен модел отговаря на първоначалната идея за баланс между институциите.