„Със сигурност резултатите от президентските избори стабилизират това, което Прогресивна България успя да получи като доверие през април тази година. Истината обаче е малко по сложна, защото като говорим за избирателите на Прогресивна България, да си представим, че това са хора около 1 400 000, които за първи път са гласували за Прогресивна България. Тоест все още е много рано да кажем в каква електорална рамка ще се движи тази партия оттук насетне, нали говори само за изборите. Президентският вот, разбира се, показа една съществена слабост - твърде ниското участие, твърде слабата мобилизация. Една от възможните причини - беше коментирано е, че в началото или преди кампанията сякаш имаше внушението за предрешен резултат в полза на Илияна Йотова и всички бяха учудени, когато на първия тур имаше както много ниско участие на избирателите, така и много малка разлика между фаворитите Илияна Йотова и Андрей Гюров. Разбира се, на втория тур нещата се промениха. Това показва обаче според мен друго, не толкова дали е правилна посоката на правителството, за 6 месеца не е много лесно да кажем дали е правилна или не посоката, защото резултатите тепърва ще ги видим. По-скоро въпросът е доколко тези, които през април подкрепиха тази промяна, която беше като политическо цунами, смятат, че все още трябва да поддържат, така да се каже, тази надежда за голяма промяна, той засяга все още изборите. Според мен тази година са избори, които поставят въпроса за това има ли надежда в България да настъпят сериозни промени, поне що се отнася до борбата със завладяната държава, корупцията и т. н.“ Това коментира в ефира на bTV Radio политологът проф. Антоний Тодоров, който е и член на Инициативния комитет, който издигна Илияна Йотова и Кирил Вълчев.
По повод ситуацията след изборите, опасенията на опозицията за скока на цените на природния газ и евентуални предложения, свързани с втория пенсионен стълб, проф. Тодоров коментира:
„Предишният кабинет беше свален по повод бюджета, но истинските причини бяха всъщност съвсем други и много хора бяха мобилизирани от твърде голямото влияние, което имаше такава фигура като Делян Пеевски в предишното управление, без да е официална част на предишното мнозинство. Бюджетът беше само повод. Бюджетът е не много лесна за разбиране от една широка публика категория. Казвам го това, защото аз самият понякога се затруднявам да разбера какви точно параметри има. Но едно е ясно, че България на предишните избори беше вече в ситуация на доста голям бюджетен дефицит, доста сериозни проблеми с бюджета на една нарастваща инфлация, която донякъде беше резултат и от международни фактори между другото. Така че всичкото това новото правителство трябваше да управлява, то направи нещо с един временен бюджет за тази година, за последните шест месеца, всъщност на годината. И сега новият бюджет, разбира се, е голямото изпитание. Ще съумее ли и какво да направи правителството - първо сериозно да тръгне към сваляне на бюджетния дефицит, защото това е много съществен въпрос, и същевременно да запази основните социални параметри на бюджета, тоест да не намалява доходи, да не намалява условията на живот. Трудна задача, трудна еквилибристика тук, разбира се. Според мен ще трябва да има не само обичайните компромиси, но някакъв опит и усилия за сътрудничество с опозицията или поне онази опозиция, която изразява съществени интереси в българското общество. А тези интереси несъмнено ще се ще се бият. Сега това с поскъпването на газа и разбира се, решението за втория стълб пенсионен не мога да го коментирам в детайли. Първо, че има твърде много неща, които дори самият аз не мога да разбера, за да мога да ги оценя. Но във всеки случай, пак казвам, ще трябва да има по голям диалог между управляващи и опозиция, особено по бюджета. Бюджетът не е нещо, което просто може да бъде наложено със сила. Около него трябва да има известен известен консенсус.“
Целия разговор можете да чуете на следващия звуков файл.
