„Аз бях провокиран от това, че изказването на г-н Йорданов според мен е еманация на едно обществено мнение, което не е от вчера или от днес, а е от доста отдавна и което игнорира усилията на младите лекари и възможностите за тяхното кариерно развитие. Аз си позволих да споделя част от моя кариерен път и то в началото на моята специализация по хирургия, който естествено беше много труден, както беше труден за почти всички специализанти в Република България по това време, защото това бяха годините от 1990 до 1995-та, които бяха много трудни икономически за всички хора на нашата страна, всички помним каква тежка икономическа криза беше тогава. Проблемите със специализацията на младите лекари датират много отдавна и те са свързани с това, че в тези години имаше една обществена нагласа и не само обществена, а и в ръководството на Министерството на здравеопазването и на образованието сякаш, че лекарите в България са много и трябва да бъдат намалени на всяка цена, имаше няколко нулеви години за специализация, имаше намален прием  на студенти по медицина и тогава се появи тази форма на специализация, която се наричаше „платена специализация“, в смисъл, че тези, които бяха зачислени по тази наредба и форма на специализация, не само че не получаваха никакво възнаграждение за своя труд, който полагат по време на обучителния процес, напротив, трябваше да плащат такса на съответното учебно заведение към което са специализанти. В случая – Медицински университет-Пловдив. Така преминаха не само моите години, а годините на много от моите колеги, които специализираха по същото време. Ние бяхме принудени да се издържаме чрез различни форми на труд, извънредни часове, не смятам, че за аудиторията ще бъде много интересно да казвам как съм издържал семейството си, но мога да кажа, че годините бяха изключително тежки. Сега с разбиране подхождам към проблемите, които имат младите колеги. Смятам, че като общество трябва да направим всичко възможно те да бъдат задържани в нашата страна, а да им се даде възможност да се развиват, да трупат знания и умения, защото това е нашето бъдеще, и дай Боже за всеки един от нас, дано никога да не се налага да опираме до тяхната помощ, но за съжаление животът е такъв, че това ще се случи, ние трябва да имаме добре подготвени колеги-специалисти, които утре да поемат нашето здраве и живот в техните ръце.“ Това каза в ефира на bTV Radio проф. д-р Росен Димов, хирург и заместник-ректор по университетско-болнична координация на  Медицинския университет в Пловдив, ръководител на Клиниката по Обща хирургия в УМБАЛ “Каспела”, както и носител на отличието „Лекар на годината“ за 2024-та за принос в иновативната медицина.

В предаването „Важното, казано на глас“ продължаваме темата за проблемите, които срещат младите лекари и за възможните решения за увеличаване на възнагражденията им, след техните протести и след изказването на Тошко Йорданов от преди дни - „Aко вие не работите, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави за 500 долара и те ще са щастливи“. За трудния път от студентската скамейка до професорската титла и грижата за обучението на специализантите, чуйте разговора с проф. Димов на следващия звуков файл.