„В най-новата ни история, в тези 37 години след промените 1989-та, имахме една карта на синя България по времето на Костов, когато президентът, мнозинството в НС, Конституционният съд и кметовете по места бяха на сините. Засега такава ситуация нямаме. Радев има този прекрасен за него резултат за самостоятелно управление в изпълнителната власт, Конституционният съд не е на Радев, не мога да се съглася с такова твърдение, кметовете на големите градове не са на Радев, това също е факт, освен ако има някакви тенденции и движения под повърхността, които ние с вас не можем да видим, така че директната аналогия не можем да я направим 1 към 1 с времената, когато цялата власт в рамките на 4 години беше в ръцете на един политически субект. Онова, което е притеснително за Радев и тези около него е как завърши онзи модел на управление след 4 години пълна власт в държавата – не завърши много добре. Дойде Царят и с лека ръка преобърна всичко. Разбира се, втори път Царят не може да дойде. Нов месия, ако се съсредоточим около потенциалните такива на терен не може да се види. Изчерпани бяха всички нива, от които може да се извади потенциално лидерство и оттук нататък поне към момента може да определим тенденция категорично, която Прогресивна България има, за 4-годишен мандат и липса на силна опозиция вътре в парламента. За съжаление и извън парламента, но що се отнася до партийните представители. Единственото като опозиция можем да провидим в гражданското общество, защото не трябва да забравяме, че силната власт в демокрация задължително изисква, задължава с коректив. Защото в противен случай би станала абсолютна, би станала авторитарна. Това е опасението на мнозина към днешна дата и не съм сигурен дали се осъзнава от самите победители каква тежка отговорност, тегоба, понасят те на раменете си и какви свръхочаквания има към тях да се справят с множеството проблеми тук и сега, бих казал веднага.“ Това коментира в ефира на bTV Radio проф. Росен Стоянов, директор „Политически анализи и прогнози“ в “Галъп интернешънъл Болкан”, по отношение за спечеленото управленско мнозинство от Прогресивна България и какво следва от концентрирането на власт в ръцете на Румен Радев.
Проф. Стоянов посочи също, че още не сме стигнали в модерна Европа по отношение на реакциите на лидерите на политическите партии при негативни резултати от вота: „Има изявление, макар и два дни по-късно, то е в стил оправдание, анализ с дадени аргументи и факти, най-вече интерпретативни, но липсва категорично онова, което е характерно за Западна Европа, а именно бързото поемане на политическа отговорност за случилото се, независимо от причините, довели до този резултат, независимо от обективностите и наличието в нашия конкретен случай на нов политически играч, в който бяха съсредоточени най-различна палитра от емоции най-вече, не толкова рационален избор и обективни обстоятелства, свързани с международната обстановка и напрежение и кризи, поемането на лична политическа персонална отговорност би трябвало да стане част от българския политически живот и това по-скоро ще донесе със себе си тази заявка за политическото лидерство. Всичко друго е измъкване от ситуацията и една заявка за това, че този или онзи политически лидер продължават да държат партиите си в здрава ръка. По отношение на резултата на Прогресивна България, смея да твърдя от реакциите на повечето мои колеги в медийния ефир и извън него, и в частни наши разговори, че повечето от нас сме учудени от резултата, който беше постигнат. Да, знаеше се, че Прогресивна България ще бъде първи на тези избори, едва ли не предизвестен финал на политическата кампания последния месец, но чак такъв резултат никой не успя да предвиди, нито през изследване на общественото мнение, дори в най-светлите си мечти апологетите около Радев не предполагаха такъв резултат, дори най-близките му приближени в кампанията. Много изводи трябва да бъдат направени и от гледна точка на това как се допитваме до мнението на потенциалните гласоподаватели, дали има някаква негативна тенденция по отношение на това, че все повече хора крият вота си или се притесняват да го заявят в предварителните социологически проучвания. Дори в деня на избора така наречените екзитполове продължават ли да са валиден инструмент за проследяване на активност и на дадено пристрастие или не, и въобще има ли смисъл от тях. Един голям разговор, който и професионалната общност трябва да проведе. Аз лично имам пристрастие към една друга система, в която няма ден за размисъл, в която в деня на изборите могат да се показват резултати – американската система. Смятам, че нашето общество е дорасло до това ниво, че да не се самосугестира от определен превес към даден час на изборния ден, достатъчно интелигентни са гласоподавателите, така че да бъдат манипулирани по този начин, но това също е въпрос и на политическо решение.“, каза още проф. Стоянов.
Целия анализ на изборните резултати на проф. Росен Стоянов пред водещата Надежда Василева, можете да чуете на следващия звуков файл.
