„Поздравления за Георги Господинов. Това е голяма европейска награда. Що се отнася до колективната еуфория, честно казано, че я споделям много, не защото романът, който е награден не заслужава наградата, а защото до голяма степен подобна еуфория издава някак си собствената ни недооцененост, склонността да се подценяваме и да се идентифицираме чрез жестове на другите. Винаги чакаме някой отвън да ни посочи, да ни награди, да ни потупа по рамената. Според мен човешкото достойнство се измерва с други категории, с друг тип поведение. Не подценявам наградата, напротив – тя е важно събитие в нашия културен живот, но всички тези еуфории – дали ще бъде Кубрат Пулев, дали ще бъде Христо Стоичков, дали ще бъде някакво подобно събитие ми изглеждат малко инсценирани и малко смехотворни“, коментира пред bTV Radio литературоведът, писател и преподавател в Софийския университет проф. Валери Стефанов.
По повод наградата „Booker“, която спечели Георги Господинов с романа „Времеубежище“, преведен на английски език от Анджела Родел, професор Стефанов посочи: „Книгата и въобще творчеството на Георги Господинов предизвиква противоречиви реакции, включително и на хора, които не познават това творчество и не са чели конкретната книга. Това е разбираемо – в света на признанията винаги съществува и завистта, и това чувство за себеподцененост, за което говорих. Иначе романът на Георги е добре направен, той се занимава с един фундаментален проблем на съвременния човек – паметта, опита да конструираме едно минало, в което можем да се заселим носталгично, тоест това са важни антропологични параметри на проблематиката на книгата. Разбира се, според мен има и конюнктурни образи на миналото, но в края на краищата за да успееш, трябва малко да следваш и конюнктурата.“
По отношение на това доколко той самият рискуват в текста и пише така, че да го хареса той като автор, или се опитва да се съобрази с това какво би се харесало на читателя, проф. Стефанов каза: „Това винаги е риск – след като напишеш нещо и отидеш в публичността, пред съда на читателите, както гласи клишето, този риск съществува. Могат да те харесат, да те четат, да не те разберат, да те разберат по-късно, Това е рискът на всяко послание, което отива в едно неизвестно читателско пространство, в едно необятно море от реакции. Но който иска да бъде писател, трябва да поеме този риск. Но наградите все пак са една конюнктура и ако аз отразявам колективния възторг, вярно, наградите за пазарно значими и ефективни по отношение на книгата и нейните издания, но те не винаги са маркер за трайност на едно творчество във времето. И ще ви дам пример с прословутата Нобелова награда, към която ние толкова много се стремим – има толкова много наградени писатели, които са толкова силно забравени, че дори и литературните историци вече не помнят имената им. Има една самопреценка на това какво си написал и тя се формира от опита, който имаш, от книгите, които си чел. Разбира се, има и един образ на читателя, към който отправяш посланието си. Що се отнася до моите книги, специално романите, търся читател, който да влезе в интелектуален диалог с мен, не ме интересува масовата рецепция, не ме интересуват хората, които просто нямат интелектуалния потенциал и знанията, за да си партнират с подобен текст. Затова – понеже си си говорихме за риска от писането, писането винаги е риск да не те разберат, да не стигнеш до читателите.“
Цялото интервю с проф. Валери Стефанов можете да чуете на звуковия файл.
