Предложеният от Министерството на финансите 33% данък върху определена част от свръхпечалбите на компании от шест сектора е икономически необоснован, а тежестта от него в крайна сметка може да бъде прехвърлена върху потребителите. Това коментира икономистът Щерьо Ножаров.

Мярката предвижда да бъдат обхванати банки, застрахователи, телекоми, компании за бързи кредити, обменни бюра и големи търговски вериги. Според Ножаров основният аргумент за въвеждането ѝ – намаляване на бюджетния дефицит – не е достатъчен, тъй като еднократният характер на налога поставя под въпрос дали приходът от него може да бъде отчетен като трайно намаляване на дефицита.

По думите му мярката е предвидена да действа само през 2027 г., а подобно еднократно облагане не може да има дългосрочен характер заради ограниченията, произтичащи от европейското право.

„Той няма и как да действа дългосрочно, тъй като пък това ще противоречи на Договора за функциониране на Европейския съюз, на правото на установяване, на свободното движение на стоки, на легитимните правни очаквания“, посочи Ножаров.

Икономистът смята, че ако данъкът бъде прехвърлен към цените на стоките и услугите, това ще увеличи натоварването за домакинствата. Според него нито една от институциите, регулиращи шестте сектора, няма правомощия да налага таван на цените.

Като пример Ножаров посочва банковия сектор. По думите му Българската народна банка не може да определя таван на лихвите по банковите кредити. Той допуска, че допълнителното облагане може да бъде отразено в цената на услугите и кредитите.

Според Ножаров проблем съществува и при самото понятие „свръхпечалба“ и методиката за изчисляването ѝ.

Той припомня, че терминът е въведен на европейско ниво през 2022 г. във връзка с енергийния сектор и извънредните обстоятелства около пандемията от COVID-19 и войната в Украйна. По думите му обаче тази правна рамка е била предназначена за енергийния сектор, докато сега България предлага да я приложи към шест други сектора.

„Проблемът е, че правната основа на това понятие е само и единствено за енергийния сектор, а при нас то се въвежда за шест други сектора, което е недопустимо“, заяви икономистът.

Ножаров посочва и позиция на Европейската централна банка, която според него е против извънредното секторно облагане във финансовия сектор. Той дава за пример опити на Италия и Испания, както и на други държави, да въведат подобни мерки.