„Риск за целия съюз няма, защото картината е такава, че традиционните партии, социалдемократите от ЕНП, социалистите и демократите като представители на левицата и либералите имат в момента необходимото мнозинство, за да могат да продължат политиката, която досега е съществувала в Европейския парламент. Даже те увеличиха донякъде своите способности в сравнение с прогнозните резултати. Либералите слязоха с 22 места, това се дължи на разгрома на партията на Макрон, тя беше гръбнакът на либералите в ЕП, зелените също слязоха с 19 места заради тяхната загуба във Франция и Германия. Това означава, че другите партии, традиционните, имат по-голяма отговорност отколкото досега, защото много по-малко могат да разчитат на странична подкрепа, но зелените колкото и да са малко, са достатъчно много, защото ще имат 52-ма депутати, а Идентичност и демокрация, една от крайно десните групировки е 58, не е чак толкова много. В тази група са и хората на Марин Льо Пен. Има обаче и една голяма група на т.нар. неопределили се. Това са голяма част от тях крайно десни. Там са хората на Виктор Орбан, там са Алтернатива за Германия, там ще бъдат и депутатите от нашето Възраждане. И тогава те трябва да решат накъде могат да отидат. Има2 групи – Идентичност и демокрация, тя е по-крайна, и другата е по-традиционна – консервативни и реформисти. При консерваторите са депутатите на италианската премиерка Джорджа Мелони. Към тях има някои жестове от страна на Фон дер Лайен, за да получи втори мандат. Тя и без тяхната подкрепа може да го получи, защото има достатъчно мнозинство с другите, но тук е въпросът за една много тънка политика. Фон дер Лайен опита да направи стъпки към Джорджа Мелони, но това не се хареса на социалистите и демократите и те й казаха – тук трябва да спреш, защото ще загубиш нашата подкрепа. Следователно не може много да се лавира, а освен всичко друго, изборът на председател на ЕК и другите важни постове, зависи до голяма степен не само от Европарламента, а и от съвета, от държавите и правителствата, защото и те имат решаваща дума. Трябва да се намери приемливият кандидат в резултат на една много сложна дипломация, така че да бъдат представени различни политически сили на висшите постове, така да бъдат представени мъже и жени, и баланс между Източна и Западна Европа, за да няма сърдити, това е едно много трудно уравнение. Решението започва да се търси от тази седмица.“ Това коментира пред bTV Radio журналистът от вестник „Сега“ Светослав Терзиев по отношение на подема на крайно десни формации в различни държави на евровота, и сложен ли ще бъде изборът на Урсула фон дер Лайен за втори мандат като председател на Европейската комисия.

 За хода на френския президент Еманюел Макрон да разпусне Националната асамблея и да обяви предсрочни избори на 30 юни, след категоричната победа на крайната десница на Марин льо Пен, Терзиев посочи: 

„Резултатът беше очакван. Знаеше се, защото социолозите във Франция сравнително точно предвидиха какво ще се случи и в този смисъл нямаше изненада. Изненадващо беше бързото действие на Макрон. Даже неговите съпартийци бяха изненадани, които очакваха резултатите от изборите и не бяха подготвени за такъв ход – това е много рязък ход, той не го беше съгласувал с много от неговите приближени политици. Явно той е решил да действа категорично срещу надигащата се крайна десница във Франция. Много е възможно тези избори да бъдат спечелени от крайната десница, от Националния сбор на Марин Льо Пен, защото това е тенденцията в момента при избирателите. Във Франция имаше не лоша избирателна активност – над 50%, което показва, че доста избиратели са се ориентирали в тази посока към крайно дясното. Възможно е да спечели изборите и за Национално събрание г-жа Льо Пен, обаче тук е може би замисълът на Макрон – защо той ги свиква тези избори, като знае, че ще ги загуби? Той ще бъде в много неизгодна позиция да съжителства с друга политическа сила. Рядко във Франция има такова съжителство и то води до застой. Когато има застой в политиката, и има нерешени проблеми в обществото, обикновено се трупа гняв и той се трупа срещу правителството, срещу министър-председателя, срещу партията, която го е излъчила. Този ход на Макрон е така да се каже едно тежко изпитание за крайната десница, защото тя е в изгодно положение да критикува, докато е в опозиция, но когато тя бъде поставена в положение да опита да реши проблемите, тогава нещата изглеждат по друг начин и много французи могат да се разочароват от нея. Засега те гласуват за нея по-скоро наказателно, за да накажат управляващите, че не са изпълнили едни или други обещания и че им създават едни или други проблеми. Евентуален такъв ход, защото мисълта на Макрон е по-далече, не в посока какво ще се прави непосредствено след тези избори, а какво ще се случи във Франция през 2027-ма година, когато неговият мандат ще изтече.  Той няма да има възможност повече да се кандидатира, защото това е вторият му мандат. Тогава въпросът е кой ще остане след него, кой ще е продължителят на тази линия. Да не би да стане така, че Франция да попадне наистина в ръцете на крайната десница, защото президентската власт в тази държава е много силна. Ето виждате, Макрон може да реши сам да разпусне Националното събрание, такова нещо не може да се случи при нас, президентът да реши такова нещо. Там президентът има много по-голяма власт и въпросът за властта ще се реши 2027г. Той отсега се подготвя за тази битка. Той още не е определил и не е ясно кой ще бъде неговият наследник, но той иска да подготви почвата и трябва да се подложи на изпитание тази възходяща сила, за да се види какво тя представлява. Тя наистина ли има решения или само се занимава с пропаганда."

Цялото интервю със Светослав Терзиев можете да чуете на звуковия файл.