Големият въпрос е дали профилът на следващия папа ще бъде близък до този на Франциск. Това каза пред bTV Radio философът и журналист Тони Николов.
„Обаче обикновено ако проследим историята на последните избори, не винаги става така, даже по-скоро обратното, махалото върви понякога в другата посока, ако е невъзможно, от двете крайности се търси трети, консенсусният кандидат, да го наречем така. Такива случаи са с избора на папа Войтила или Йоан Павел Втори, който при невъзможност на двама италиански кардинали от двата лагера, изведнъж се появява полската кандидатура, за първи път поляк, през 1978 година сяда на Светия престол. Така че има и тези прецеденти.“, посочи Тони Николов.
„Това е голямото пожелание- да бъде пастир и мост, голям богослов също така, човек, който може да концентрира в себе си християнската духовност, и оттук нататък вече всички чакат избора на тези 133 кардинали електори и вмешателство на Светия дух.“, каза още той.
„Ако вървим към завещанието, духовния завет на папа Франциск, той е, да напомним, римският първосвещеник, номинирал най-много кардинали, около 108 или 109, доколкото си спомням. Една част от тях са по-възрастни и не участват, те са над 80 години. Това би трябвало да променя ситуацията, нови континенти- Азия, Африка, засилено присъствие, споменавате кардинал Паролин, той е идвал в България, той е много добре позната фигура, държавният секретар на Ватикана, първият след папата, както го наричат, но той е точно фигурата на консенсуса между двете възможни крила, тъй като това е представител на Римската курия. Ако се върнем към това, което папа Франциск си представяше, той не си представяше точно това – администрацията по някакъв начин, представяше си човек от ново място, с нова енергия, от нова гледна точка към църквата, тези неща са се водили между другото в дискусиите как да изглежда Католическата църква, които се водиха 7-8 дни на различни заседания, преди кардиналите да влязат в резиденцията Света Марта, да напомня, че някои от тях още снощи бяха там, другите тази сутрин преди месата са заели местата си. Тези 133-ма, голяма част от тях за първи път се виждат, в хода на гласуването те трябва да видят какви са възможностите, и тогава обикновено се появяват и новите лидери. Сега има и либерално или прогресивно направление в тренда на кардиналската колегия на електорите, там са кардиналът на Марсилия и много известен френски кардинал Жан-Марк Авелин, който има алжирски корени, много ангажиран с бежанците, с бедните, ето той е по някакъв начин подмладено копие на папа Франциск и отдавна, от 4 века не е имало французин на Светия престол. Там в това направление е кардиналът на Манила Тагле, който също е реформатор, човек, близък до бедните. Другото крило – консервативното, има някои много консервативни африкански кардинали, примерно кардиналът на Киншаса, или по-умерените са кардиналът на Будапеща Петер Ердьо, да запомним това име, той също е важна фигура, към която мнозина обръщат поглед, има един шведски кардинал, когото отреждат там, от центристките кардинали – Паролин, има и още едно известно име, той трябваше да дойде в България- кардинал Пицабала, който трябваше да бъде през май за една конференция, посветена на папа Ронкали, поканен е за юни, и ако не стане папа, ще посети България, но той е латински патриарх на Йерусалим, много уважавана фигура, много ангажиран с израелско-палестинския конфликт, човек, който знае какво е война. Ето различни плюсове на различните кандидати.“, коментира Тони Николов за сочените като кандидати с най-големи шансове да бъдат избрани.
Цялото интервю за Конклава и очакванията за избора на следващия папа, можете да чуете на звуковия файл.
