„Не може да се увеличават разходите, с изпреварващи темпове на увеличение на приходите, и това трайно да се прави, без да се стигне до неплатежоспособност, без да се стигне до там финансовите пазари да спрат да дават заеми и тогава остават кредиторите от последна инстанция – Световна банка, МВФ, които започват да дават заеми под условие. Тоест управлението в някаква степен се предава от парламента на тези финансови институции. През такъв етап ние сме минали и добре го помним“. Това коментира в интервю за bTV Radio председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев по повод мерките, лансирани днес от финансовото министерство за излизане от тревожната ситуация в страната и за намаляване на очертаващия се бюджетен дефицит от 6,9%.

„Важно е когато казваме, че приоритет за нас е влизането в Шенген, еврозоната, ние добавяме и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, когато казваме, че приоритет за нас е успокояване на цените, да следваме тези приоритети и те минават през консолидиране на бюджета. При взетите решения от предишните парламенти сметките на финансовото министерство показват една не много добра картина. Очевидно ръстът, който е в приходите в резултат на ръста на икономиката и инфлацията, е изпреварен от ръста в разходите. Такива данни бяха изнесени. Всъщност ние имаме януари 2019-та до януари 2023 година 32 процента инфлация – това показва калкулаторът на статистиката. Докато разходите за пенсии например растат 92%, тоест 3 пъти повече. Разходите за издръжка на администрацията растат със 112 процента. Всичко това наред с намаляване на данъчните приходи от понижените ставки води до един по-голям очакван дефицит. Дали той може по друг начин да бъде намален, очевидно ще решава парламентът когато се конституира. Но работа на финансовото министерство е да предложи своите сметки. За нас – за работодателите и за бизнеса, членството в еврозоната и Шенген остават като първи приоритети. Наред с това и съобщението на комисията от преди няколко дни за приключване с дерогациите по Маастрихтските критерии и съответно от следващата пролет въвеждане на процедури при свръхдефицит и санкции – всичко това налага едно усилие, което очакваме Народното събрание да направи, а не отново да се превърне в предизборно студио и да увеличава разходите, без идея от къде ще дойдат приходите. Защото възможностите за заемане на такива средства не са безкрайни, освен че стават все по-скъпи“, посочи още Васил Велев.

По отношение на предлагания данът свръхпечалба за всички фирми, Велев заяви: „Очевидно цената ще я плати успешният бизнес, там където има пари. В някои случаи тези успехи са конюнктурни, тоест свръхпечалбите и свръхприходите са резултат на конюнктура, но в други случаи са резултат на свръх работа и свръх усилие, но и в единия, и в другия случай тези свръх резултати ще бъдат свръх обложени. Докато при данъчните ставки – те бяха въведени временно, при криза, кризата – ако говорим за БВП, отдавна е приключила, ние още миналата година излязохме на нива над кризисните. 2022 година беше втората поредна успешна година в икономиката на България. Тоест временните мерки очевидно трябва да бъдат изоставени поетапно. Разбира се, това няма да се хареса на много хора, не е популярна мярка, но нека пак да повторим какви са ни приоритетите. Ако искаме еврозона, искаме Шенген, искаме ОИСР, искаме по-ниска инфлация, трябва да приемем, че трябва да положим усилия. Да намалим популизма и малко повече експертно да говорим и да спорим с числа. България има въпреки всички ръстове най-ниските заплати, най-ниските пенсии, но те са такива, защото е най-ниска производителността, най-нисък БВП на глава от населението, нещата са свързани.“

Цялото интервю с Васил Велев можете да чуете на звуковия файл.