660 евро ли е реалистичният размер на минималната работна заплата за 2027 г., който бизнесът може да приеме? Според председателя на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев сумата е част от постигнатия между социалните партньори баланс и компромис.
„Това е сума, която се предлага от Министерството на труда и Министерството на финансите в диапазона, който след много усилия и компромиси беше договорен като механизъм между социалните партньори“, коментира Велев.
По думите му обаче, ако позицията на работодателите бъде разглеждана извън договорения баланс, минималната работна заплата у нас вече е изпреварила значително развитието на икономиката и производителността.
„Имаме увеличение с 55% за последните три години, а производителността е нараснала за трите години кумулативно много под 10%. Виждате с един порядък е разликата“, посочи Велев.
Той подчерта, че постигнатият механизъм е резултат от компромис между социалните партньори и според него не бива да се поставя под въпрос нито от работодателите, нито от синдикатите.
Велев изрази несъгласие и с тенденцията в Европейския съюз да се търси съотношение на минималната работна заплата към средната от около 50%.
„Този стремеж изобщо в целия Европейски съюз да се търси сходност на минималната заплата с половината от средната е вреден за икономиката, за трудовия морал и изобщо за развитието“, заяви той.
Като аргумент председателят на АИКБ посочи различията в съотношението между минимална и средна заплата в големите икономики по света. По думите му, ако в САЩ средната заплата беше като тази в България, минималната би била около 248 евро, а в Китай – около 322 евро. За Индия посочи пример с около 186 евро.
Според Велев проблемът у нас е и в големия дял на хората, които получават минимална заплата.
„У нас получават повече от една трета. Близо 40% получават минимална заплата точно поради тази вредна политика всички да са на минимална и държавата да им я увеличава“, каза той.
Велев смята, че минималното възнаграждение трябва да бъде отправна точка предимно за хора без квалификация, образование и трудови навици, които впоследствие трябва да могат да преминат към по-високи възнаграждения с натрупването на знания и опит.
„Минималната заплата е за хора без квалификация, без образование, без трудови навици. Не може 40% от нацията да са такива“, категоричен беше той.
Според него именно това поставя въпроса дали политиката по отношение на минималната работна заплата не създава зависимост от административното й увеличаване, вместо да стимулира повишаването на квалификацията и производителността на труда.
