„Кирил Маричков завинаги за мен ще бъде гуруто на рокендрола, той беше чешит, беше голям образ, беше звезда, беше своенравен, и доста себичен като повечето рок звезди. Беше строг, но справедлив, беше бунтар. Но най-хубавото, което бих запомнил от неговите песни е „Аз съм просто човек“.Това каза в ефира на bTV Radio Васил Георгиев – Васко Кръпката, създател и фронтмен на „Подуене блус бенд“.
„Когато излязох с китарата на един митинг, Георги Минчев ме качи с шут, аз му казах – бате Гошо, имам една песен – „Комунизмът си отива“, тойвика – веднага се качвай да я изпееш. И когато изпях тази песен, без „България търси талант“, без комисии, без прослушване, директно пред 100 000 човека, тези 100 000 човека след 3 минути искаха да ме носят на ръце. Аз станах герой в очите на тези хора, включително и тези музиканти, които стояха там. Тогава вече се почувствах един от тях. Аз застанах на сцената с моите герои. Тогава вече си говорехме с Кирил Маричков, с Вили Кавалджиев, Бог да ги прости, с Георги Минчев и всичките там мои герои – Ваня Костова, Богдана и цялата палитра на популярната музика беше там – на Александър Невски, на големия площад, и аз станах един от тях. И това е моята първа среща. След това сме си говорили, срещали сме се, и така.“, разказа Васко Кръпката за първата си среща на музикалната сцена с Кирил Маричков.
„Той ми призна, че като е чул „Комунизмът си отива“ се е вдъхновил да измисли тази песен – „Аз не съм комунист“, защото тогава беше еуфория на измисляне на такива песни, всеки ден се раждаха нови песни – „45 години стигат“ , Валди Тотев- „Вдигни очи“. Какви времена! „Развод ми дай“, имаше една китарна музикална революция. Ние си изпяхме свободно песните, без никой да ти казва какво да пееш, как да си облечен, изживяхме си този свободен китарен фестивал. Аз си знаех, че до сцената е пълно с роднина, милиционер, роднина, ама то се оказа обратното – милиционер, роднина, милицонер, 2 към 1. За нас беше важно да имаме свобода на изразяване, което се случи. 35 години по-късно мога да кажа, че основните неща са се случили.“, каза още фронтменът на „Подуене блус бенд“.
За начина, по който рок музиката успява да обедини хората в началото на демокрацията, Васко Кръпката разказа: „Тази музика не беше долюбвана от властите. Рок музиката винаги беше контролирана и „Щурците“ с цената на големи компромиси да пеят песни на композитори, да ги променят, да ги правят в рок аранжимент, успяха да надмогнат и да направят кариера. Но общо взето тази музика беше недолюбвана, и тя изригна, това за нас беше китарна революция и нашият Уудсток фестивал, и най-важното – никой не пострада на тези митинги. Имаше червени и сини, можеше да стане гражданска война, в Румъния се изпозастреляха по това време, който има спомени, който няма – да чете. А ние пяхме, свирихме и танцувахме. Така бутнахме стената и посрещнахме промените. Затова хората бяха обединени, като братя, бяхме единомишленици, от една порода.“
Цялото интервю с Васил Георгиев – Васко Кръпката за музиката на прехода, вярата в рокендрола и спомените му за Кирил Маричков можете да чуете на звуковия файл.
