„При една демократична ситуация имаш право на избор, за съжаление все по-малко хора упражняват това завоевание на демокрацията, благодарение на злите сили, които бълват тази лоша енергия и тези зли езици, които говорят от името на Бай Ганьо, че всички са маскари. Аз вярвам, че не всички политици са крадливи, не всички са корумпирани. Вярвам, че има различни хора навсякъде и това е за мен правото на избор и в личен план – правото, свободата да пътуваш. Аз не съм си представял 90-та година, вие представяли ли сте си, че на цената на един обяд в местната кръчма ще отидеш до Рим и обратно?  Аз не съм си представял това нещо, това се случи и е факт. Това е другата свобода, за която аз живея – свободата да пътуваме из свободния свят и да се облагодетелстваме от завоеванията на цивилизацията. И да се учим. Да се учим да работим като цивилизованите хора, да се учим да караме колите си като тях, да се учим да сме толерантни, добри и културни“. Това заяви Васил Георгиев – Васко Кръпката, по повод ситуацията в страната преди връчването на третия мандат за съставяне на правителство и вероятността от нови предсрочни избори. Той коментира, че избор винаги има и за него той винаги е бил много лесен:  „Общо взето – ченгетата си свършиха работата за шестица, както беше във филма с Тодор Колев – роднина, милиционер, роднина, сметката излезе точно обратното – милиционер, роднина, милиционер. За мен те си свършиха работата за шестица, но все пак всичко пише, в интернет има, може да отвориш, да видиш, кой е бил ченге, кой е бил в репресивния апарат на комунистическата партия, кой е обграден с такива хора и да не гласуваш за него. Аз винаги гласувам за хора, които нямат нищо общо с Държавна сигурност. За мен винаги има такива хора, но те рядко влизат в парламента и аз общо взето в последните години почти нямам представителство“.

„За мен пътят на България, политиката изобщо е да бъдем част от свободния свят – за това, за което ние пяхме и ние се борихме, което се случи в крайна сметка. Мога да кажа като страничен наблюдател, че се сещам, че самият Първанов, който предвождаше митинги против НАТО, след това стана така, че той беше главнокомандващ на Българската армия като президент и влязохме в НАТО. Изобщо дори тогава дори самите комунисти бяха склонни, тогава се раздаваха мандати, с много по-широко скроен поглед,   не като сега, сега много тясно се гледа на нещата, сега то е едно изчегъртване, то са едни компроматни войни и мисля, че е доста глупаво от страна на другите партии да са толкова такива изчегъртвачи на ГЕРБ, това само ги връща на власт и само им прави безплатна предизборна кампания. Аз не съм гласувал за ГЕРБ, но като гледам, например това, че арестуваха Борисов за една нощ, те го направиха жертва в очите на неговите хора. И не знам как другите изчегъртвачи така наречени не го разбират това нещо – че те всъщност правят предизборна кампания на ГЕРБ по този начин“, коментира още музикантът.

Днес, 26 години след 10 януари 1997-ма – след обсадата и щурма на парламента, Васко Кръпката, който беше сред музикантите в първите редици на протестите, смята, че доста неща са забравени от онова време:

„Най-много от това, което си спомням и ми липсва сега е този чист ентусиазъм, без въпроси – ама сега, ама какво, ама защо, ама как, виж го тоя, виж го оня! Ние тогава сменяхме системата, тогава искахме да кажем довиждане на Съветския съюз и здравей, Европа, и това беше за нас – до там се свеждаше политиката. Даже мога да кажа, че ние, музикантите, тогава преживяхме един своеобразен фестивал, една своеобразна китарна революция, която абсолютно не може да се сравни с нито една политика, защото това, което го е направила музиката, не го е направила политиката, толкова много неща е направила музиката и изобщо изкуството. Та тогава ние имахме страхотен ентусиазъм и пеехме и свирехме абсолютно на добра воля, без днешното злобно и меркантилно отношение към нещата и към политиката. Това ми липсва – тази чиста енергия“.

Васко Кръпката казва, че за него най-голямата болка в момента е войната в Украйна:

„За мен най-големият проблем не са ГЕРБ, не са Демократична България, не са Възраждане, не са дори БСП. За мен най-големият проблем е Москва и тази вероломна, агресивна война, която се води много близо до нас. Слава богу, че сме все пак в НАТО, в Европейския съюз, и някак хората като че ли са една идея по-спокойни, но мен ме тревожи нещо друго – хора без сърца ли са това? В България се намират твърде много хора, които не подкрепят украинците в този ответен удар, в тази тяхна отбрана. А те отбраняват не само себе си, те отбраняват цяла Европа, те отбраняват и нас. Аз съм твърдо убеден в това нещо и се чудя как е възможно тази пропуска пропаганда да е толкова силна и дори хората в интернет, дори да не са платени така наречени хакери, от тази хибридна война, дори съвсем обикновени хора повтарят тези мантри. В цялата тази отвратителна ситуация с войната мен ме притеснява тази част от българите, които нямат сърца да се отворят и да гледат към една свободна Украйна и една свободна България. И смятам, че точно в това мислене сме стояли 500 години под турско робство“.

Песента, в която Васко Кръпката описва нещата в държавата днес, се казва „Нова история БГ“.

„Не се различава много от историята ни преди 9-ти септември. Самия Алеко много добре е схванал същността и духовната безполезност на част от българите. И в момента широко прокламираната чалга и щедро спонсорираната от мутрите създаде едно доста Байганьовско общество, а Алековците са малцинство. Но като гледам, ситуацията не се различава много от целия свят. Аз обиколих половината свят, ходих няколко пъти в Америка, Европа, ходих в Австралия и Нова Зеландия. Искам да ви кажа, че целият свят е пощръклял. Хората са много разглезени, имат много придобивки, и това ги разглезва. Когато хората са по-беднички, по-спокойни, на село, те са по-човечни, а в големите градове е урбанизация и забързаност. Това е нашият живот. Не се различаваме много от целия пощръклял свят. Това ме успокоява“.

„Вече минаха повече от 30 години, когато с тези песни бунтувахме хората, само да вметна, че ние всъщност – това беше първата блус формация в България, заявила се като блус, за първи път започнахме да правим тези класически блус схеми, които преди това бяха забранени, защото са се родили някъде в началото на миналия век в Америка от робството, и тази музика – блусът и рокендролът е станала интернационалната музика на бунтарите по света. За първи път започнахме да пеем този този класически рокендрол и блус тогава. Сега, когато започна да пея песента – роден в Подуене, някъде на края на града, и хората си спомнят с носталгия, защото в момента отново се родиха едни сладникави песни навсякъде, като при соца. При соца нямаше други теми освен луна, неосъществена любов или осъществена и това е, и слънце, и трудовите хора. В нашите песни се пее за много други неща – за пътуване, за бензин, за мотори, за коли и всъщност това всъщност също беше бунт тогава. И сега като пея старите песни, хората се удрят по челата си и си викат – божичко, какви хубави песни едно време звучаха, в началото на демокрацията, сега трудно се чуват такива теми, но ние продължаваме, миналата година издадох 20-я си албум с нови песни“, посочи още Васко Кръпката.

Цялото интервю с Васил Георгиев – Васко Кръпката, можете да чуете на звуковия файл: