Възпитаничка на Техническия университет в Дрезден се върна в България, за да преподава. Ирина Станчева е учителка по философия в училището, което е завършила - 91-ва Немска езикова гимназия в София, както и по английски език на деца в 106-то Основно училище „Григорий Цамблак“, в което по-голямата част от учениците са от ромската общност в квартал „Христо Ботев“.

 „Още с избора да следвам философия реших да преследвам една страст, нещо, което има смисъл за мен, без да имам ясна представа за реализация, и всъщност желанието ми винаги е било да се върна в България и да правя смислени неща. Така се натъкнах на „Заедно в час“ и реших да кандидатствам по тяхната програма „Нов път в преподаването“ и така станах учител“, разказа Ирина Станчева.

За работата си с децата в 106-то ОУ, учителката разказа: „ Помня първата си среща с квартал „Христо Ботев“, от който те идват и това е нещото, което за мен остави голям белег в съзнанието ми. Много малко хора стават свидетели на това ,което се случва в този квартал, обикновено ако сме принудени да минем по пътя към летището, минаваме от там с нежелание, таксиджиите също не искат да минават от там. Всъщност това е едно много тежко място да пораснеш. Иначе децата в голяма степен са си деца като деца, прекрасни са, може би малко по-обременени и обезверени от голяма част от другите деца.“

Ирина се надява, че е успяла да накара някои от тези деца да повярват, че ако учат, могат да успеят.

„Има наченки, много е трудно да обърнеш съдбата на човек, аз ги виждам 3 пъти в седмицата, а те живеят в среда, която им казва обратното 95% от времето, и това е много силно. Това е нещо, което много трудно може да се преодолее и е много дълбок проблем, така че има такива успехи и децата, малко по малко, особено ако са по-мънички, и са били хванати да развият някакви умения, това определено има значение за тяхното самочувствие, самооценка и готовността им да влагат усилия и да се подобряват“.

За качествата, които се изискват за учителите, Ирина посочва: „В съвременния свят е важно всеки човек да има готовност за развитие, тази закостеняла представа, че учителят развива знания тотално вече не е в крак с времето, така че – готовност за развитие, да правим нещата по-добре, търпение трябва, много вяра в това, за което сме станали учители, защото трябва да се преборваме отвреме навреме с провалите. Професионалните общности са също много важно нещо, което те държи, колегите, това е супер важно. Мисля, че само хора със сърце биха избрали тази професия“.

Цялото интервю с Ирина Станчева пред bTV Radio в навечерието на новата учебна година за предизвикателствата пред един млад учител и работата с деца от ромската общност, можете да чуете на звуковия файл.