„Често става въпрос, че влизането на България в еврозоната означава влизане в клуба на богатите. Това на прост език обяснява повече възможности за бизнеса. Бяха ни показани доста примери от почти страни, които наскоро са влезли, прибалтийските страни- Латвия, Литва, Естония, Хърватска – Хърватска всъщност за времето не може да се види толкова голяма разлика по отношение на минималната работна заплата, но виждаме един ръст между 60 до над 100% увеличение на минималните доходи и съответно на средната работна заплата след влизане в еврозоната. Така че несъмнено възможността да участваме в единния европейски пазар и с единната европейска валута е плюс за бизнеса и за хората, а по отношение на заетостта това ще подобри някои от големите предизвикателства, които имаме. Няма как туристическият сектор да не усети разликата, обявяването в евро, това, че няма да се налага да се сменят пари несъмнено ще доведе до по-голям поток от европейски туристи, а и много други сектори“. Това заяви пред

bTV Radio председателят на Икономическия и социален съвет и бивш социален министър Зорница Русинова.

„Икономическият и социален съвет работи по темата за влизане на България в еврозоната, още от миналата година направихме анализ до каква степен ще повлияе този процес върху доходите на хората и инфлацията, и нашият анализ, сравнението, което се прави с подобни страни, които са във валутен борд, прибалтийските страни, когато са влизали в еврозоната, Хърватия, показва, че от гледна точка на чисто макроикономически показатели – растеж, заетост, безработица, влизането в еврозоната би донесло само позитиви. Разбира се, всички тези теми изглеждат доста отвлечени от ежедневието на хората, защото последните няколко години ние сме от криза в криза, особено с енергийната криза, високата инфлация, доходите на хората са доста ниски, и това им създава още по-голям скептицизъм в това България да влезе в еврозоната и страховете, които от време навреме се наклаждат, че това би довело до удвояване на цените и до намаляване на доходите. Важно е да кажем оттук нататък какво предстои – не дали сме готови, не дали трябва да влезем в еврозоната, а по-скоро да се направи една сериозна разяснителна инициатива какви са стъпките, които всеки един гражданин трябва да предприеме и какво предвижда Законът за еврото и останалата част от нормативната база, защото тревогата е не само в хората, но и в бизнеса, и в местните власти, които нямат яснота. Това, което разбрахме от Министерството на финансите е, че се предвижда след около месец да бъде готов законът и да бъде на обществено обсъждане, като единното мнение на гражданското общество, работодатели, синдикати, граждански организации е насочено към няколко теми – първо да има достатъчно дълъг период, в който да бъдат обозначавани стоките, така че всеки да има яснота. Бяхме поканили колеги от Хърватска, Естония, Латвия, Литва, работодатели и синдикати, които споделиха техния опит и това, което виждаме в повечето страни, че  между 15 и 18 месеца са стоели цените в двете валути, това от една страна дава прозрачност на процеса, за да могат хората достатъчно рано да си направят сметката, ако има вдигане на цените, а и по този начин и за фирмите е малко по-лесен целият преходен процес.

Другото, което ние като Икономически и социален съвет препоръчваме – доколкото разбрахме от представянето вчера, има предвиден 6-месечен период за безтаксова обмяна в банките и в пощенските клонове на левове в евро, от опита, който видяхме в останалите страни ние считаме, че би било по-добре този период да е по-дълъг – да не е 6 месеца и да е една година, защото таксите за обмен биха натоварили гражданите и бизнеса съответно и считаме, че трябва да има целенасочени мерки от страна на комбинирана и координирана подкрепа между местни власти, МВР и пощите, за да се осигури, особено в малките населени места за възрастните хора сигурност, когато тръгват да обменят спестяванията си.“, коментира Зорница Русинова.

Според нея би трябвало да се дават и много примери – за да се успокои обществото ,че това е един преходен период на смята на валутата и доколкото има процеси, свързани с инфлация, с повишаване на цените – те са по-скоро свързани с общи икономически процеси, а не заради превалутирането. „Примера, който колегите ни от Хърватска дадоха е, че за първите няколко месеца инфлацията е паднала под 10 %. Така че позитивите очевидно са налице, въпросът е оттук нататък да имаме силна мобилизация на администрацията, така че да се довърши нормативната уредба и с участието на всички – на бизнеса, на синдикатите, да има сериозна разяснителна дейност, която да облекчи хората в този преходен процес“, каза още Зорница Русинова.

Цялото интервю с председателя на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова пред водещата Надежда Василева можете да чуете на звуковия файл.