Родовите модели, които наследяваме, могат да се повтарят в отношенията, финансите и житейските ни избори. Това твърди председателят на Българската асоциация по родова терапия Аида Марковска. В разговор за „Би Ти Ви Радио“ тя обяснява как според този подход историите на предците могат да влияят върху живота на следващите поколения и защо хората започват да търсят отговори в миналото именно когато усещат, че нещо в настоящето не върви.

Марковска определя родовата терапия като подход, който изследва родовите модели – начините, по които те се наследяват и възможностите за тяхната промяна. По думите ѝ в основата стои проследяването на историите на предците и откриването на повтарящи се житейски ситуации в настоящето.

„Занимаваме се с историите на нашите предци, разкриваме ги, търсим ги, намираме, откриваме тези модели в нашия живот“, обяснява тя.

Според Марковска човек може да повтаря определени поведения или да попада в сходни ситуации, без да разбира причината за това. Тези модели могат да се наблюдават не само в неговия живот, но и при братя, сестри и други близки роднини.

Именно тогава, по думите ѝ, родовата терапия търси отговор на въпроса дали определени модели, които са били полезни или дори „спасителни“ за предците, продължават да бъдат подходящи за съвременния човек.

„Ако тези модели не са достатъчно подходящи за съвременния ни живот, не са спасителни, каквито са били за предците ни, а напротив, слагат прът в колелетата на нашата лична съдба днес, ние ги терапевтираме“, казва Марковска.

Кога хората започват да търсят отговори в рода?

По думите на председателя на Българската асоциация по родова терапия причините, които водят хората към този подход, са най-различни. Сред тях тя посочва здравословни, финансови и имотни проблеми, но най-често – трудности в отношенията.

Марковска отбелязва, че обикновено човек започва да търси по-дълбоки обяснения, когато усеща, че нещо в живота му не се развива по начина, по който очаква.

„Когато нещо не върви, започва да пита и да търси защо това не се случва“, казва тя.

Според нея, когато човек се чувства добре и постига успехи, по-често приема, че те са резултат от собствените му качества, усилия или личен късмет. При повтарящи се неуспехи обаче започва да търси и други възможни фактори.

„Невидима сила“, която пречи

Марковска описва като особено интересни случаите, в които човек полага усилия, но въпреки това има усещането, че нещо невидимо му пречи да постигне желания резултат.

„Много често в нашия живот ние се стараем, борим се да постигнем резултати и сякаш има невидима сила, която ни саботира и която ние не можем да разчетем, не можем да разпознаем“, обяснява тя.

В рамките на родовата терапия тази „невидима сила“, по думите ѝ, може да бъде свързана с истории от рода, които човек не познава или не осъзнава като свързани със собственото му поведение.

Марковска говори за паметта на рода и за възможни клетъчни и епигенетични механизми, като подчертава, че според подхода, който практикува, целта е тези истории да бъдат проследени и подредени.

Тя категорично подчертава, че според нея работата не се основава на гадаене.

„В никакъв случай не гадаем, а нареждаме историята така логически, както се е случила, за да разберем защо човек попада в определени ситуации в живота си“, казва Марковска.

От историята на рода към личния избор

Според нея познаването на семейната история може да помогне на човека да погледне по различен начин на собствените си решения.

Тя определя процеса като своеобразно разплитане на загадките в рода, след което човек може да преосмисли собствените си избори.

„Разплитайки загадките в рода си, поправя и собствените си решения“, обяснява председателят на Българската асоциация по родова терапия.

В разговора Марковска поставя акцент върху връзката между личната история и семейната памет и върху идеята, че разбирането на миналото може да даде различна перспектива към настоящето.