В инициативата на bTV Radio "Доброволчеството - мисия възможна" днес насочваме вниманието към работата на планинските спасители. Планинската спасителна служба има 32 отряда в страната и над 550 спасители-доброволци.

„Около 200 е броят на акциите, които са извън ски пистите и около 2500-3000 случая имаме на ски писти ежегодно. Разбира се, заради спорта травматологията е доста силна през зимата по ски пистите, затова и случаите са толкова много.“, каза в интервю за bTV Radio Александър Весков, председател на Управителния съвет на Планинската спасителна служба към Българския червен кръст, от отряда на планинските спасители в Банско, и доброволец, участвал в много спасителни акции.

„Най-вече ни обединява любовта към планината и това да се помага на хората. Най-важното за човек, за да стане доброволен планински спасител е да бъде,  да бъде човек, който е израснал и живее с планината. И помощта, хуманността към хората е нещо, което,  кара всички колеги  да го правят.“, обяснява Александър Весков какво кара доброволците- планински спасители да отделят от личното си време и да полагат усилия, за да помагат на хората.

Всеки спасител-доброволец преминава през специално обучение.

„Четири курса първоначално преминава всеки, за да стане планински спасител. Два зимни, два летни, като се почва обикновено януари или февруари месец със зимен курс, който е в рамките на една седмица. После края на май и началото на юни летен курс, с което се придобива звание стажант планински спасител и след това още два курса пак същите дати, с което вече се придобива звание планински спасител. Изкарвайки въпросните курсове,  всеки един спасител, ааа, има право да се явява на различни специализирани курсове,  да кажем скални курсове, курсове за трудни терени,  лавинни курсове, управление на моторни шейни и така нататък.“, разказва той за обучението.

Любовта към планината Александър Весков наследява от своите близки.

„Всъщност моята страст към планината и към планинското спасяване идва от дядо ми и впоследствие от баща ми. Баща ми е също, Бог да го прости, беше планински спасител. От ранни детски години успя да ми предаде това нещо и на мен. За радост, аз успях да го предадам и на моите деца, а моят голям син също в момента кара курсове за планински спасител,  така че и той от следващата година ще бъде планински спасител. При мен е заложено в гените и се предава от поколения. Има доста хора обаче, които страстта към планината и това, което говорихме за, ммм, желанието да се помага на хората ги кара да се записват на такива курсове.“, допълва той.

За най-дългите и тежки акции Александър Весков разказва:

„Действително са много. Смея да твърдя, че нашият отряд в Банско, в който аз членувам, е един от най- работещите отряди. Действително имаме доста акции и голяма част от тях за съжаление доста тежки. За пример от последните години мога да дам една тежка акция. Падане от връх Кончето на турист,  около 30-годишен мисля, че беше, който в късния следобяд, отивайки да снима залеза от ръба на Кончето, пада заедно с козирката в пропаст около 400-500 метра. Подаден е сигнал към нас, може би към 5-6 часа следобяд. Тръгнахме с колегите. След около може би 5-6 часа достигнахме до мястото. Намерихме човека за радост в доста добро здравословно положение за падането, което беше направил и до към 7,30-8 сутринта успяхме да го транспортираме и да го предадем на линейка. Много неприятни метеорологични условия. Началото на зимата, сняг, дъжд. Трудно придвижване в гората заради все още малкото сняг. В зимни условия е доста по-лесно, когато има повече сняг. Може да се използва и техника като моторни шейни примерно. Това беше една от може би най-запомнящите се акции в моя опит досега.“

Александър Весков споделя и проблемите, които срещат планинските спасители.

„На нас основните проблеми са ни няколко. Първият и най-главен, бих казал, е това, че ние като планински спасители работим действително в една доста опасна и натоварена среда, а за съжаление ние нямаме категория труд, както да кажем имат пожарникари, полицаи и така нататъка. А рискът бих казал, че е същият, както на другите, които изброих. Но за съжаление ние сме си на категория труд, както всички обикновени хора. В тази връзка доброволният планински спасител по никакъв начин не получава никакви компенсации или нищо заради това, че дава доброволен труд в опасна рискова зона. Другото, което е важно, това е начинът, по който доброволците могат да бъдат освобождавани от работа. Разбираемо е работодателите не винаги да могат да пуснат дадения планински спасител за акция. И най-малкото този работодател, отпускайки планинския спасител, трябва да бъде обезщетен по някакъв начин, за да може все пак причиненото неудобство да бъде компенсирано.“

Казва, че трудно се описва с думи удовлетворението, когато успеят да помогнат и да спасят човек.

„Обикновено  благодарностите, които изказват към нас хората,  са много. И това ни кара да се чувстваме горди и щастливи, че сме успели да помогнем. Бих казал точно погледите, които срещаме от хората, на които сме помогнали и от другите около тях след акция е напълно достатъчно усещане, за  да разбереш, че правиш нещо благородно, нещо правилно и нещо, което ни кара впоследствие  да продължаваме с тази дейност.“

Според Весков хората често подценяват опасностите в планината. Интернетът и изкуственият интелект дават лесен достъп до информация, но информацията не може да замени реалния опит.

„Това, че сте информирани и знаете къде отивате, не значи, че имате опита да го направите“, предупреждава той.

Проблемът обаче не е само при неопитните туристи. Понякога и хора с голям планинарски опит надценяват възможностите си.

„Опитът, колкото помага, понякога доста и пречи“, казва спасителят.

Особено опасна е зимната планина, но и през лятото условията могат да се променят изключително бързо. Температурите могат да паднат рязко, а времето да превърне сравнително лесен маршрут в сериозно изпитание. Затова най-важното правило е човек да не забравя границите на собствените си възможности.

„Природата е много по-велика от нас и не можем да я надхитриме“, категоричен е Весков.

Целия разговор на водещата Надежда Василева с Александър Весков за работата на планинските спасители и какви грешки допускат хората в планината, можете да чуете на следващия звуков файл.