„Препоръчваме горещо хората да използват тези плажове, които са охраняеми, тоест осигурени с водноспасителна дейност – водни спасители и медицинско осигуряване. По възможност, казвам, въпреки че тези неохраняемите плажове, някои от тях са много привлекателни и екзотични, да бъдат избягвани като места за плажуване, особено в дните, когато морето е бурно и има силни морски течения, за разлика от охраняемите плажове, където ако нещо се случи с някой и възникне инцидент, водните спасители са тези, които ще го предотвратят и ще му окажат помощ, а на неохраняемите това няма как да се случи. Затова статистиката сочи, че 80% от случаите с фатален край на морето се случват на тези неохраняеми места. Затова – апел към хората да бъдат изключително осторожни и да не се увличат от емоцията и изкушението да влизат в бурното море, когато има такива дни.“ Това каза в ефира на bTV Radio Антон Налбантов, директор на Водноспасителната служба към БЧК, във връзка с инцидентите във вода от последните седмици.
„Реките наистина са най-опасните места за къпане и плуване и това го потвърждават данните за инцидентите, които завършват с фатален край от последните години. За миналата 2025г. от 43 общо удавяния във всички вътрешни водоеми в страната, 23 са в реки. Тази година до момента от 20 удавяния в страната общо, на половината – 10 са в реките. Реките се очертават като едни от най-опасните места, които се използват за гражданите и за къпане. Опасностите в реките първо са бързите подводни течения, които привидно на повърхността на вировете в реките, където стана случаят на Струма, не се забелязват, повърхностният слой е спокоен, тих, но под него има бързи и подводни течения. Скоростта на водата в реките бързо се променя, в следствие на което могат да се образуват водовъртежи, които могат да повлекат не само слаби, но и много добри плувци. Също така неравното дъно и наличието на ями, подводни препятствия като камъни, паднали дървета и клони, които могат да ни задържат, ако попаднем в такъв участък и не на последно място мътната вода, която с намалената видимост пречи да се установи дълбочината на реката и мястото, където се намираме. Ако на брега дълбочината е една и е плитко, само след един-два метра рязко дълбочината може да се увеличи с няколко метра и при попадане в такава ситуация, особено от неумеещи да плуват хора, се изпада в паника и настъпва давенето.“, обясни Антон Налбантов по повод инцидента с жертви в река Струма.
„От БЧК сме предложили допълнения към Закона за здравето, които са насочени именно в тази посока за по-качествен контрол на водноспасителната дейност. Накратко идеята е да бъдат възстановени областните комисии по превенция на водния травматизъм, които да осъществяват проверките и контрола по обезопасяването на неохраняемите водни площи в областите. Разбира се и на охраняемите – дали са осигурени както трябва по изискванията на наредбата. Също така – да бъдат разширени правомощията на регионалните здравни инспекции, които така или иначе осъществяват контрол за здравните и хигиенни изисквания към дадената водна площ и да бъде обособен контролен орган, който да има правомощията да налага санкции при неспазването на изискванията за осигуряване на безопасността на водните площи. Това в значителна степен би подобрило дейността по водноспасителната дейност в страната.“, каза още директор на Водноспасителната служба към БЧК.
Целия разговор за предложенията за промени и какво трябва да знаят хората, преди да влязат във водата, можете да чуете на следващия звуков файл.
