София е град с многопластова история, но най-скритите ѝ тайни остават под повърхността – в тунели, бункери, подземни реки и забравени пространства. Макар че тези места рядко попадат в полезрението ни, те разказват истории за минали епохи, инженерни чудеса и неизползван потенциал. Дискусия с експерти се проведе в София, на която бяха споделени знания, идеи и бъдещи възможности за достъп до тези скрити територии.
„Голяма част от съоръженията са отпаднали като предназначение, рушат се или са запечатани за безопасност. Част от тях са отворени, други- затворени“, заяви пред bTV Radio арх. Веселин Алексиев. „Заради резките промени в света е резонно да помислим за сигурността си. Рискът от военни действия е нараснал и имаме известни притеснения доколко можем да оцелеем и да се защитим“.
Според ас. д-р Иво Анев, „до 90-те години подземните съоръжения са били собственост на Министерството на отбрана. Дадени са за стопанисване на общината, но това не се е случило. Тези съоръжения са доста устойчиви и са разположени до ТЕЦ Земляне, в „Гео Милев“, до бившия обувен завод Сердика, Южен парк и Лозенец“. По думите му, „имаме ресурс под земята, който струва стотици милиони и ние не го използваме. Оказваме се като лоши стопани на собствените си ресурси. Цяла Албания има по-нисък БВП от София, въпреки това имат целенасочени средства в тази посока. Подземните съоръжения са възстановени като музеи, барове и др. Под замъка Буда в Будапеща има ядрено бомбоубежище, което е превърнато в музей".
Арх. Веселин Алексиев и ас. д-р Иво Анев поясниха, че пространства като ReBonkers във Варна и 6-ти участък в Габрово вече са облагородени и функционират. Бомбоубежището в Лозенец вече е собственост на общината и се управлява, като трябва да се предприемат следващите стъпки. Бомбоубежището в Южния парк е на метри от антична крепост, стопанисвана от Музея на София.
Специалистите смятат, че след изясняване на собствеността и при обществено желание, трябва да се определи правилния модел на стопанисване и конкретен архитектурен проект. „Трябва да разгледаме отношението си като общество към културното ни наследство. Имаме проблем с идентичността, защото не ценим онова, което ни е пред очите и е изградено от бабите и дядовците ни", смята арх.Алексиев. „Трябва да осигурим устойчивост и общината и държавата трябва да заемат своето място", подчерта д-р Анев.
Чуйте цялото интервю на Георги Митов с арх. Веселин Алексиев от клуб „Смисъл“ и ас. д-р Иво Анев от УНСС:
