На 5 август в централната зала на Националния археологически музей в София бе представена напълно реставрирана мраморна статуя от древния град Хераклея Синтика – откритие от изключително значение за българската археология. Статуята, датирана от времето на император Марк Аврелий (втората половина на II век), е била погребана в Големия канал на античния град, вероятно с цел да бъде предпазена от раннохристиянско унищожение.
Изключително рядката находка, датирана от втората половина на II век, е от времето на император Марк Аврелий. „Главата ѝ беше на шест метра от тялото, намерени в Големия канал. Вероятно е била скрита около два века по-късно, за да не бъде разрушена от ранните християни“, коментира пред bTV Radio проф. д-р Людмил Вагалински, ръководител на археологическия екип на разкопките на Хераклея Синтика.
Открита през есента на 2023 г. от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински, статуята бе реставрирана с експертната помощ на Националния археологически институт с музей към БАН. Реставрационният процес включва използване на иновативни технологии като карбонови пръти и специални лепила за укрепване на мрамора, който още в античността е бил поправян с метални скоби. По думите на доц. д-р Христо Попов, директор на института, транспортирането и реставрацията са били истинско предизвикателство, наложили неколкократна корекция на сроковете. Използвани са съвременни технологии – карбонови пръчки за укрепване на вътрешната структура и специални лепила, устойчиви на температурни амплитуди. „Мраморът беше с много стари повреди, включително корозирали железни скоби от античността. Трябваше да действаме внимателно и отговорно“, допълва доц. Попов. Той не пропусна да засегне и актуалния казус със софийския амфитеатър, частично разкрит в района на ул. „Будапеща“. По негови думи основният проблем е свързан със собствеността върху терена – препятствие, което възпрепятства консервацията и експонирането на обекта. Той призова за по-активна роля на държавата, министерствата и общините, за да бъдат преодолени бюрократичните пречки.
Паралелно с реставрацията, археолозите завършиха разкопки в западния некропол на Хераклея, предизвикани от изграждането на ново газопроводно трасе. Над 140 гроба с ценни находки – стъклени съдове, златни и сребърни накити, монети – разкриват живота в града от IV в. пр.Хр. до IV в. сл.Хр. „Това беше шанс да изследваме частни терени, иначе недостъпни. Всичко намерено е в Музея в Петрич“, подчерта проф. Вагалински. Основна опасност за обекта остават иманярите, а не инфраструктурните проекти.
Изложбата ще остане в София до началото на октомври, след което статуята ще се завърне в Петрич. В същия дух на сътрудничество между НАИМ и общините, ще бъде открита и изложба на реставрираното златно съкровище от Тополовградско. „Когато институциите действат в синхрон, резултатите идват. Това е посланието на този ден“, заключава проф. Вагалински.
Чуйте повече от директора на Националният архелогически институт с музей към БАН доц.Христо Попов и проф.Людмил Вагалински - ръководител на екипа на Хераклея Синтика:
