Продължава инициативата „Доброволчеството-мисия възможна“ в ефира на bTV Radio. Понякога промяната започва с нещо съвсем малко – да хванеш повод и да изведеш куче на разходка. За доброволците от „Бандата на 1500-те“  тази разходка е много повече от жест към животно. Тя е начин да променят живота на стотици кучета, отношението към бездомните животни и самото разбиране за доброволчество.

„Доброволците са хора, които избират да участват в разрешаването на дадени проблеми, а не да свият рамене“, казва Розалин Шмих, председател на „Бандата на 1500-те“.

За Ивалена Томова първата среща с приюта в Горни Богров преди шест години остава незабравима. „Това е нещо, което няма доброволец, който е встъпил в приют, да не го запомни – лаят на стотици кучета едновременно“, спомня си тя.

Марина Георгиева също описва първото си посещение като силно преживяване. Сред дъжда, стотиците кучета и шума тя забелязва хората, които доброволно са там. „На фона на целия тъжен сценарий има едни хора, които зареждат пространството с една много висока чистота и енергия“, разказва тя.

Какво получава доброволецът в замяна на времето и усилията си? Според Розалин това е усещането за общност и смисъл: „Получаваме една пълнота, едно споделено действие, една свързаност с други хора, съпричастни към мисията.“

Но доброволчеството има и своята цена – най-вече във времето. „Ставаш ли доброволец, идентифицираш ли една кауза и я правиш своя, нямаш вече свободно време“, казва Марина.

Според доброволците от „Бандата на 1500-те“ се налага необходимостта от по-ясна правна рамка за доброволчеството. Според Марина доброволците трябва да имат статут, права и защита при инцидент: „Трябва да имаме един статут като доброволец, да знаем какво ще се случва, когато има някаква злополука.“

За Розалин обаче законът е само част от решението. Много по-важно за задържането на хората в една кауза е отношението вътре в общността: „Това, което ще задържи един доброволец в каузата, може би не е законът, а отношението на другите доброволци.“

А как се става част от „Бандата на 1500-те“? Един от най-лесните начини е просто човек да отиде в приют. Доброволци се приемат в определени дни в Сеславци и Горни Богров, като за самостоятелно извеждане на куче е необходимо пълнолетие, а непълнолетните могат да участват с възрастен придружител.

Ивалена признава, че самата тя дълго е отлагала първото посещение. Днес обаче посланието ѝ е различно: съжалението от разстояние не помага. „На тях им става хубаво и добре единствено когато протегнеш ръка и се грижиш за тях, дадеш от своето време.“

А може би най-големият урок е именно този, който доброволците получават от животните. За Марина той е свързан с доверието: „Без значение какво ти се случва и какво си преживял, можеш да продължиш да вярваш в човека.“

Чуйте повече от интервюто на Георги Митов с Розалин Шмих –председател, Марина Георгиева- член и Ивалена Томова - доброволец от "Бандата на 1500-те" :