На 3 април (22 март по стар стил) през 1879 година Учредителното събрание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, учен и държавник. По данни от 1878 г., София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й площ е 2,84 кв. км. В "Географското единство на българските земи" проф. Иван Батаклиев пише: "Положението на българските земи е важно за тяхното единство с това, че те са концентрично наредени около Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават главните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; именно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и главният меридианен път в България по долините на Искър и Струма. ... Ненапразно София е избрана за столица, главен съобщителен възел и културен център на България, и сполучливо изпъква като главно обединително средище на българските земи. ... Поради всичко това София заслужава, заедно със своята област, да се смята като обособена българска земя сред другите български земи..."
На 3 април 2025 г. се навършват 146 години от обявяването на София за столица на България. По повод важната историческа дата Столичната община организира празнични събития – любопитни документални изложби в Галерия на открито в Градската градина и Галерия на открито в градина "Кристал", концерти, инициативи за деца. Фотокътове с градски пейзажи от миналото ще бъдат разположени пред Народен театър "Иван Вазов" и Регионален исторически музей – София и в градина "Кристал". Исторически беседи с любопитни факти от историята около изграждането на София като европейска столица ще поканят посетители да разгледат сградите на ул. "Париж" №1 и ул. "Московска" №33. Столичната община отваря с безплатен вход Софийска градска художествена галерия и Регионален исторически музей – София, както и техните филиали.
"3 април е празникът на София, който за съжаление е малко известен. Ние го ценим много, защото разказва за вдъхновението на хората, които са превърнали малкото градче в една от модерните европейски столици", разказва Биляна Генова. "Датата е важна, защото много събития сме планирали, като сме предвидили и план Б при лоши метеорологични условия", уточни тя.
Чуйте повече от интервюто на Георги Митов с Биляна Генова- директор на Дирекция „Култура“ в Столична община:
Програма на събитията на 3 април 2025 г. (четвъртък):
Галерия на открито в градина "Кристал", 12.00 ч.
Откриване на изложбата "Модата в огледалото на едно столетие (1850 – 1950)". Събитието по официалното откриване на изложбата включва и концерт на квартет Лиляна Якимова-Димитрова (цигулка), Давид Дечев (цигулка), Павел Павлов (виола), Жанина Димитрова (виолончело). В програмата: МОцарт, Шуберт, Елгар, Вивалди, Гардел.
Изложбата може да бъде разгледана от 1 до 14 април 2025 г.
В изложбата са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите в период от 100 години (1850 – 1950). Специално внимание е отделено на известните дизайнери като Пелагия Видинска с нейното ателие на ул. "Леге" №6 в столицата, както и на тогавашните "модни инфлуенсъри", сред които са Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова, Дора Габе и Елисавета Багряна, Яна Язова. Повече за изложбата вижте тук.
...
Галерия на открито в Градската градина, 16.30 ч.
Откриване на изложбата "Градската градина: Любовна история за култура и природа"
Изложбата може да бъде разгледана от 3 до 22 април 2025 г.
Изложбата кани на романтично пътешествие през времето, където старите фотографии, чертежи и документи разказват за градината като зажадняла за изкуство душа, която намира своя отзвук в архитектурата, музиката и театъра. Тук се е чувала първата театрална реплика, първите акорди на концерти под открито небе, първите признания в любов – към човек, към изкуството, към самия град. Повече за изложбата вижте тук.
...
ВХОД СВОБОДЕН в Софийската градска художествена галерия и филиалите ѝ – галерия музей "Дечко Узунов" и галерия "Васка Емануилова".
ВХОД СВОБОДЕН в Регионален исторически музей – София. Безплатен достъп до постоянната експозиция и временните изложби в сградата на площад "Бански" №1, археологическите останки под бул. "Княгиня Мария-Луиза" в Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика", археологическото ниво на базиликата "Света София" (ул. "Париж" №2), Триъгълната кула на Сердика (бул. "Княгиня Мария Луиза №16 и гробницата на Княз Александър I Батенберг (бул. "Васил Левски" №81).
...
Градска градина/ площад пред Народен театър "Иван Вазов", 12.30 ч.
Концерт на Гвардейския представителен духов оркестър
...
Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" – под купола на Ларгото, 18.30 ч.
Концерт на Софийски духов оркестър към Общински културен институт Дом на културата "Искър", диригент Васил Делиев, и танцов ансамбъл "Здравец" към Общински културен институт Дом на културата "Средец", художествени ръководители Александрия, Божидара и Георги Стоянови.
...
пред Общински културен институт "Надежда", 17.00 ч.
Концерт на джаз формация "София" към Общински културен институт "Надежда"
...
Метростанция "Надежда", 16.00 ч.
Концерт на щрайх квартет "Емоция" към Общински културен институт "Надежда"
...
11.00 ч., 13.00 ч., 18.00 ч., 19.00 ч.
Столичната община и платформата "Исторически маршрути"/historicalroutes.bg отварят за посетители две забележителни исторически сгради, за да се насладят посетителите на архитектурната красота на дома на фабриканта Киро Стефанов на улица „Париж“ №1 и да разгледат старото Интендантство към Двореца – днешната сграда на кметство на улица „Московска“ №33.
Здравко Петров – урбанист и автор на книгата "Исторически маршрути: София" – ще разкаже за вдъхновеното изграждане на София като европейска столица. Посетителите ще научат как е изглеждала София след Освобождението, какви са били приходите и разходите на първия общински бюджет, защо Константин Иречек нарича града ни "българската Венеция". Участниците в беседата ще могат да проследят как София преминава през пълна промяна за по-малко от три десетилетия, а криволичещите сокаци и кьорсокаци се заменят от широки и прави улици с осветление и електрически трамваи.
Участието в беседите е безплатно, но е необходимо предварително записване на: https://docs.google.com/forms/d/1owf7JXS3SP14PK5gKBv6-uRAUBADgUUU5YjaahBBqAY/. Историческата обиколка е подходяща и за деца над 10-годишна възраст. Сборният пункт за всяка беседа е в двора на сградата на ул. „Париж“ №1 (при пресечката с ул. „Московска“, входът към двора е откъм ул. „Московска“).
...
Фотокътове пред Народен театър "Иван Вазов", Регионален исторически музей – София" и в градина "Кристал".
Студенти от НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", облечени в стила на епохата отпреди 146 години ще раздават реплики на стари пощенски картички с изгледи от София.
...
в Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" – под купола на Ларгото, 11.00 ч. – 12.00 ч.
Куиз състезание за деца на тема "Всезнайко: Познавате ли София?"
Столичната община и "Книговище" канят младите любознайковци на София да се включат в куиз състезанието "Всезнайко: Познавате ли София?". Събитието е подходящо за деца от 2. до 7. клас. Децата ще се забавляват, като се надпреварват да покажат кой познава по-добре София, ще играят, ще печелят награди, ще намерят нови приятели.
От 1 до 3 април в образователната платформа "Книговище" фондация "Гутенберг 3.0" ще проведе за деца от 1. до 7. клас онлайн предизвикателството "Всезнайко: Познавате ли София?". Всяко дете с профил в "Книговище" ще може да опита да реши за 30 минути въпросник с 50 въпроса, посветени на София. Въпросите ще са по материали на тема София, публикувани в детската медия "Вижте", както и по детски книги, в които София присъства. Достъпът до "Всезнайко: Познавате ли София?" ще е безплатен. На 1 април "Книговище" ще изпрати системно съобщение към всички деца потребители в платформата, канещо ги да се включат в предизвикателството.
