“Много рядко прочитам всичко, което заемам. Обемът е голям, материята - изключително сложна, но малкият процент, който може да улови човек, ми помага за моите интерпретации, свързани с архитектурата и преподаването на архитектура”. Това заяви в ефира на bTV Radio доц. д-р арх. Панайот Савов – преподавател в специалност “Архитектура”, катедра “Обществени сгради” от Университета за архитектура, строителство и геодезия - София. Той бе избран за “Читател на годината” и бе удостоен с едноименния приз на Седмото издание на Наградите на Столична библиотека. Според него, “спокойствие и време предразполагат към състоятелен прочит. Така е и при музиката - ако сте почитател на група или изпълнител, не може да го слушате докато пътувате за работа, а го пускате и го консумирате по най-чистия начин. Същото е и с книгите”. Доц. Савов признава, че не чете бързо. Счита, че “когато четеш книжни тела, можеш да се върнеш и това е най-голямото му предимство”. По думите му,“четенето е битка. Голяма част от хората не разбират и слагат етикет на невъзможност и ирония. Всяка теоретична материя е сложна и човек трябва да се примири с това и да не спира”.
Като преподавател в УАСГ, той коментира ролята и състоянието на обществените сгради и, в частност, на библиотеките. “Големите обществени сгради са отредени за голям икономически интерес. Обществените сгради се променят най-много, защото обществените конвенции се променят много изменчиво. Жилищното обитаване си стои едно и също, въпреки че има авангарди. Ако отворите един апартамент и видите, че кухнята е в дневната, всички си приличат. При обществените сгради има тенденции, но искат някаква идентичност”, смята доц. Савов, сравнявайки ги с “тела с органи”.
“Културата и архитектурата отсъства - никой не се интересува каква е сградата, а се интересува колко струва”, признава изследователят. “Библиотеките са културен център, но самото четене е личен акт. То не се случва в общественото пространство, но ако се случва, е откраднато обществено пространство. Всички обществени сгради страдат от конвенционалност в т.ч. библиотеките. Приличат на моловете, в които карат болиди, но няма кина. Има спад и те търсят своята нова форма”.
Според доц. Савов, “културната девалвация е на всички нива и тя няма да подмине библиотеките. Самосъзнанието е хедонистично ориентирано. Истинското щастие е удовлетворението от работата, от сътвореното и от четенето, което идва с времето”. Той е привърженик на идеята, че културата не може да се самоиздържа. “Това е нещо, в което инвестираш и не очакваш полза. Затова препоръчвам книгата на Нучо Ордине “Ползата от безполезното” на всички, които вярват, че всичко трябва да излезе обратно с положителен финансов знак”, допълва университетският преподавател.
Какво още сподели доц.д-р арх. Панайот Савов, чуйте в интервюто на Георги Митов:
