През януари 2026, беше проведена третата българска пещерна експедиция в Лаос и региона (Индокитай). Акцент бяха слабо проучени и неизвестни за обществеността пещери в “карстовото сърце” на Лаос - Централен Лаос. Целта на експедицията беше проучване и популяризиране на пещери там, като с това беше поставяне основата на бъдещи научни експедиции с участие на българи.
Лаос е карстов район, част от великото китайско карстовото плато. Счита се, че има над 10 000 пещери, като една много малка част от тях са описани и изследвани. Характерното за пещерите е, че са много обемни - имат широки входове и галерии от по десетки метри - някои от тях достигат височина като катедрала. Освен това те са много топли и влажни - което е предпоставка за образуване на много пещерни образувания - огромни и впечатляващи сталактити и драперии.
Най-важното в случая обаче е, че пещерите всъщност са скрити библиотеки на климата - като вътре в тях има отпечатъци от промени в климата, както отвън, така и вътре в пещерите.
За нас, европейците, има и още нещо, което е важно и интересно за пещерите в Лаос - те са много силно свързани с културата и религията на местните общности. Имат силни традиции, че пещерите трябва да се пазят и не видяхме нито едно отчупено парче дори и в най-обитаваните пещери. А най-малкото отчупване реално заличава десетки хиляди години климатична история. Би било много добре, ако можем да взаимстваме повече от това пазене на пещерите (особено ние в България).
Чуйте повече от интервюто на Георги Митов с инж.Цветан Паров:
За събеседника:
Инж. Цветан Паров е спелеолог и докторант в Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките (БАН). Има магистърска степен по аерокосмическо инженерство. По образование е физик. Паров е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). В началото на 2026г. бе избран за посланик на Европейския климатичен пакт.
