„В България и на Балканите ние употребяваме много ферментирали храни, не от сега, а от хилядолетия, които спомагат за нашето здраве и здравно благополучие. През 1902г. при пътуването си по нашите земи, тогавашният директор на Института „Пастьор“ в Париж и носител на Нобелова награда Иля Млечников пише, че дългият живот на българските селяни се дължи на употребата на млечнокисели продукти със специфична българска бактерия. По това време ние имаме 4 на 1000 столетника в България и след това 1905г. д-р Стамен Григоров открива в киселото мляко специфичният български бактерий Lactobacillus bulgaricus. Между другото нещата на международно ниво не спират до тук. По-късно – 70-те-80-те години на миналия век, Япония сключва договор с България по програмата JICA и една тяхна държавна фирма – Мейджи, започва да произвежда милиони кофички кисело мляко, а от преди 5 години милиарди, защото се разшири този договор и Мейджи може да изнася и за Китай. Интересното за този бактерий е, че той е единственият, който носи името на територия и на народ. Попаднал в други части на света, той мутира и престава да се развива. Япония е силно развита държава във всякакво отношение, не само технологично, генетични лаборатории, те ако можеха да го произвеждат, щяха да го направят сами, но и до сега Япония изплаща loyalty и всяка седмица пътува една огромна стъклена ампула с оригинална закваска на българското кисело мляко с Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, от което те произвеждат тези милиарди кофички кисело мляко и постоянно увеличават броя на столетниците и намаляват заболеваемостта от ракови заболявания. Така че – ако ние се върнем към предишния си начин на живот, колкото се може по-чисто, въпреки че знам, че в нашето ежедневие не можем да се храним абсолютно чисто, колкото и да имаме желание за това. Ние отиваме независимо в голям или малък магазин, етикетите са по 6 реда, Е-та, номера, всички са химични вещества, за да се удължи срокът на годност на продукта и те нарушават нашия микробиом в дебелото черво, който определя имунитета ни и нарушават здравето. Тук са се употребявали и други ферментирали храни. Ние повече залагаме на млечно-киселата ферментация на Балканите. Киселото зеле е млечно-кисел бактерий, маслините, бирата също е ферментирал продукт, хляб с квас, но в този стрес и ежедневие нито месим хляб в къщи, нито отглеждаме квас, но все пак колкото повече ферментирали храни употребяваме, които са типични за нашия регион, толкова повече си отваряме вратата към дълголетието.“ Това обясни в ефира на bTV Radio д-р Даниела Петрова, клиничен токсиколог.
Още за дълголетието, как качеството на храната влияе върху здравето, и за ползите от пробиотиците, можете да чуете в интервюто с д-р Даниела Петрова пред водещата Надежда Василева на следващия звуков файл – в съвместната рубрика на bTV Radio и сайта „Светът на здравето“ .
