„Жертвите не са починалите. Жертвите са тези, които остават на Земята, и трябва да понесат тази мъка и страдание. Те са в риск да развият късни усложнения като посттравматичното стресово разстройство /ПТСР/“. За това предупреди в ефира на bTV Radio специалистът в областта на психиатрията, психологията и психичното здраве д-р Владимир Сотиров. Повод за думите му са двете трагедии  - пожарът в Дома за възрастни хора в село Рояк, община Дългопол, където загинаха 9 души, и жестокият пътен инцидент на 31-вия километър на магистрала Струма, при който 45 граждани на Република Северна Македония изгубиха живота си в автобус.

Според д-р Сотиров, думите лекуват, но недоумява прагматичното говорене за такива инциденти и го тълкува като липса на съпричастност към личната болка. „Мисленето, анализирането, мъдруването е защита от страданието, отчаян опит да придадем образ на злото, да го вкараме в думи и да си фантазираме, че го контролираме“, подчертава . Въпреки това, той смята, че по-важни са жестовете като докосването, поставянето на ръката на рамото, прегръдката и дори загръщането с одеяло „като универсален акт на защита и подкрепа“.

„След шока от такива тежки загуби, депресивната реакция е добро развитие на състоянието. Най-типичният симптом за ПТСР е латентният период на мнимо благополучие. Специфичен симптом са повтарящите се сцени от случилото се“, допълни д-р Сотиров. „Ако ПТСР не се отреагира правилно и се капсулира или премине през свръхмобилизация, след латентен период от време ще ни връхлети отново“, каза той. По думите му, хората в тази ситуация са в шок. „Те не могат да го проумеят и изразят мъката си. Те са парализирани от интензитета на страданието. Можем да помогнем като тъгуваме заедно с тях и ги насърчим да изразят болката си“, смята специалистът. Той съветва да „не стоим в позиция на експерти, а да ги следваме, за да посрещнем тяхната емоция и страдание“.

Д-р Владимир Сотиров счита, че двете трагедии са „повод за преоценка и преосмисляне на цености, стремежи, нагласи. В такива моменти сме способни да активираме потенциала си да сме свързани, да издигнем на преден план човешката солидарност. Това са инциденти, които ни сближават. Колкото и парадоксално и цинично да звучи, такъв тип кризи имат позитивен потенциал. Кризата е възможност за промяна - заедно в страданието да се променим като общество“.

Чуйте цялото интервюто на Георги Митов с д-р Владимир Сотиров: