За тях скейтбордът не е само една дъска на колела, а свобода, култура, философия, и хиляди емоции, които трудно се описват с думи. Даниел Димов и Габриел Искрев изминаха над 600 километра от Брегово до Варна, и гостуваха в ефира на bTV Radio веднага след пристигането си в София.

За мислите в глава му, докато кара по пътищата на България и пред очите му минават красивите пейзажи, Дани казва: „За мен е някаква медитация, точно като карам, наистина можеш да се наслаждаваш на гледката и на това, което е пред теб и да си напълно концентриран, така че 100% има много неща, за които сме си мислили, но също и почивахме“.

На въпрос как скейтът изгражда духа и променя мисленето, Габо споделя:

„Изисква време,  докато стигнеш до този момент, ако не се откажеш в процеса на учене, защото е трудно и ти трябва упоритост, после следва хубавата част, някак си отваряш третото око и започваш да виждаш целия свят под тази призма, виждаш го като рампа, къде мога да се пързулна, къде мога да скоча, къде мога да си направя някакво готино трикче, зависи какво ти е интересно да караш и да правиш, има много стилове и неща, които можеш да правиш със скейта, но трябва да издържиш до този момент.“

А Дани допълва, че всичко зависи от отделния човек: „Всичко е до индивида, защото един скейтър може да си помисли за някакъв трик, докато друг може съвсем по различен начин да е креативен и да си изобрети нещо съвсем друго на същото пространство, затова е изкуство.“

На двамата независимо един от друг им хрумва идеята да прекосят България на скейтборд.

„Аз бях правил едно пътуване подобно в Европа преди 2 години, и от тогава си го мислех, когато го завърших, че някой ден ще го направя в България и този ден дойде. Дани го е решил в същия момент, да прави същата идея. Ние не се познавахме с него преди пътуването и от общ познат разбрахме, че имаме една и съща идея, което е за мен магия.“, посочва Габо.

Габриел Искрев е първият в света, който е прекосил Европа от най-северната до най-южната й точка на скейт. Преди 2 години за 77 дни изминава 3245 км – от Нордкап, Норвегия до Тарифа, Испания. А сега работи и като санитар в Правителствена болница. Учи и за детски учител, защото обича да се занимава с деца. А за пътуването в Европа Габо си спомня:

„Дори не мога да си представя, че това е истина, ако не са клипчетата и историите, които съм написал, защото аз ги имам – ден по ден съм си ги запазил, това за мен е като някакъв сън, защото бях в период в живота, в който не знаех какво да правя и си казах – от един скейтър се вдъхнових в Щатите, който преминава от единия край на Щатите до другия, той само че преминава хиляди мили, и си казах – защо пък да не го пробвам в Европа това нещо, беше пробвано от изток на запад и си казах – ще го направя от север на юг. И 3-4 месеца по-късно, след като ми хрумна тази идея, се озовах на Нордкап, най-северната точка на Европа с един приятел, по една раничка, палатка, спални чували, 10 евро на ден  спонсор, имах още някакви къси пари, заделени за спешни случаи, ако завали дъжд, ако се влошат условията. И бутахме колкото можем, средно излизаше около 50-60 километра на ден. Това пътуване, което направихме с Дани ми се стори по-трудно, може би просто психиката ми е друга в момента, мисля за много други неща, тогава бях изцяло в това нещо. Беше и по-дълго, близо 80 дни, сега го направихме за 10 дни, 13, 10 от които бяха бутане.“

Даниел Димов се грижи за градините на Училището по кулинария и занаяти „Шарена фабрика“  и е инструктор по пермакултурен дизайн.

„Аз също така исках да привлека повече хора към градините в Голяма Желязна, където работя, защото за мен работата навън в градина с билки и чиста храна е истинско богатство и по този начин исках да популяризирам моя поглед върху живота“, разказа Дани. Споделя и как се запалва по градинарството.

„Бях 19-20 годишен, искат да преживея нещо ново и си взех еднопосочен билет до Хаваите, продадох си абсолютно всичко, имах 2 раници, скейта и исках да ходя да карам скейт в Хаваите, общо взето, и бях отворен към всички възможности и доста скитах, катерих се по дървета, ядох каквото намеря, авокадо,  кокоси, манго, банани, всичко диво, и по едно време се запознах с едни хора, с които започнахме да работим заедно, събирахме кокосови орехи и ги продавахме на пристанището, беше доста яко и те ме запалиха, една сутрин ме събудиха доста рано и викат ставай, отиваме на въвеждане на пермакултура. И аз викам – това какво е? Градинарство. От уважение отидохме, беше супер яко, защото домакините имаха един голям парцел, ако нямаш опитно око, ти изглежда много диво, но ако почнеш да разглеждаш детайлите, виждаш, че всичко е супер подредено, и всяко едно растение има взаимодействие с всяко друго растение, и аз в момента настръхвам, толкова беше красиво.“

Преди пътуването, което завършиха вчера, Габо и Дани са дали обещание, че до края на карането в България ще научат поне 50 деца да карат скейт.

„Това обещание беше изпълнено още на третия ден. Беше 1 юни, имаше събитие, община Козлодуй организира събитие в парк Ботев, на което дойдоха страшно много деца, целият град. Ние бяхме само трима скейт учители. И само 10 дъски имахме, но проявиха огромен интерес децата и този пламък го видяхме, и още повече се вдъхновихме да качваме деца, да им показваме.“, разказва Габо.

Още за скейтборда като начин на живот, за пътуванията им и какво им предстои, можете да чуете цялото интервю с Дани и Габо на следващия звуков файл пред водещата Надежда Василева.