Как се рисува на Антарктида? За акварелите, сътворени с антарктическите води, разказа в ефира на bTV Radio Марина Великова. Снощи тя откри своя изложба в София - "Отпечатъци от Антарктика“, която може да бъде видяна до 9 юни в галерия Little Bird Place. А Марина сподели и какъв отпечатък е оставила върху нея самата Антарктика“:

„Отпечатъкът е дълбок, това е първото, което мога да кажа. Мястото е изключително специално, много, много силно, много далечно, усещането е за края на света – от една страна, от друга страна е за абсолютния безкрай и за началото на Вселената и за мен усещането е, че това място се намира в друго времево измерение. Тъй като нещата са много различни там, всичко е много различно, то няма начин да не въздейства и да не остави впечатление за дълго време.“

Марина разказа и как природата участва в сътворението на картините – с водата, студа и вятъра:

„Всъщност такава беше идеята от самото начало – аз взех хартия и бои, но през цялото време рисувах всички рисунки, които са на изложбата, и са направени на самия бряг на Антарктическия океан, те са много различни и основно два вида. Всеки ден там времето е различно и всеки час то се мени.  И в зависимост от това какъв е океанът, рисунките са рисувани по различен начин. Имаше едни, в които океанът беше напълно замръзнал, или имаше буря и всъщност ледените парчета са огромни, понякога трябваше да вървя през ледени парчета, за да си взема някакво и за да потопя хартията във водата, защото ледът е примерно около 30-40 метра широк, за да се достигне водата. Има такива, които са нарисувани на голям камък и биха могли да се нарекат като своеобразна литография, тъй като аз рисувах с четка на камъка, потапях хартията във водата и вземах отпечатъка от камъка, след което леко на вятъра изсушавах хартията, доколкото може да се изсуши, а там вятърът е постоянен, той никога не спира, но може да бъде в различните нива на сила.  И когато вятърът е много силен, се скъсаха, имах случка, в която една птица ме оглеждаше много любопитно.  Там всъщност животните са много любопитни. Тя ме оглеждаше с едното си око, въртеше си главата и ме оглеждаше с другото си око, и накрая дойде и клъвна хартията, да види какво е това нещо. Много интересни неща се случваха, то беше дълъг процес. От една страна има много общо между рисунките, но изглеждат различно, защото са правени при различни условия.“

Още за картините, рисувани на Антарктида и за звуците, които Марина Великова е записала там, и звучат ли те като музика – цялото интервю пред водещата Надежда Василева можете да чуете на следващия звуков файл.

 

Като музикант, Марина е част от групата български артисти, които през 1996-та година участват в концерта, влязъл в рекордите на Гинес, тъй като се проведе на най-голяма височина - на 5350 метра, точно срещу връх Еверест. А по-късно прекарва 4 години в Индия, за да учи музика.