Десислава Илиева е доброволец в Българския червен кръст вече 22 години. Тя е психолог и национален референт по психично здраве към БЧК, и оказва психосоциална подкрепа при бедствия и кризи. Срещаме ви с нея в инициативата на bTV Radio “Доброволчеството – мисия възможна“. Казва, че за нея е важна отговорността и готовността на бъде до хората именно в моментите, в които са най-уязвими и имат най-голяма нужда от подкрепа.
„Аз влизам като доброволец, чисто професионално и като психолог, и за мен това е начин професионалната експертиза да се превърне малко или много в обществена полза. Реално ние сме част от Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец. Ние преминаваме изключително много обучения, които са към Международната федерация, и които повишават квалификацията ми като психолог, не само като доброволец, който оказва подкрепа. Тоест аз имам добавена полза за себе си като чисто израстване като специалист, от гледна точка на това, че имам допира, досега, участието в различни международни обучения по кризисна интервенция, по работа с общности и така нататъка. Но за мен лично е важно, че реално извън кабинета, където аз работя в частната си практика, където имам защитата на четирите стени, и това е моето сигурно място, аз мога да помагам и на терен тогава, когато хората наистина са много уязвими и тогава всъщност много бързо виждаш резултата от твоята работа. Когато виждаш как хората се възстановяват, как хора, които са изпаднали в наистина много шоково състояние, имат много високи нива на стрес и тревожност. И след работата, не само моята, разбира се, на всички екипи, защото ние сме екип и работим заедно, но когато виждаме резултатите как тези хора изведнъж или лека полека, се възстановяват и започват да функционират по начина, по който са функционирали преди случването на кризата, бедствието и така нататък, това е много удовлетворяващо. И всъщност разбираш, че всички усилия, които си вложил ти самият за това да ставаш по-добър, за това да преминаваш различни обучения, за това да ставаш все по-адекватен на случващото се, всъщност имат своя смисъл и дават своя резултат“, разказа Десислава Илиева пред bTV Radio.
Като психолог Десислава Илиева работи с екипите доброволци, които помагат в много тежки ситуации през последните години, с хора, които са преживели бедствия, с близки на пострадали. Един от случаите е пожарът в Кочани в Северна Македония.
„В такива ситуации е важно първо да бъде направена оценка на нуждите. Реално участието на Български червен кръст и психолозите беше обвързано с това първоначално да подкрепяме близките на децата, които са настанени в болниците в Пирогов в София, в Пловдив и във Варна, като впоследствие особено във Варна оказахме и подкрепа на самите деца, които не бяха чак в толкова тежко състояние, както децата, които бяха в Пирогов. Реално освен това обаче при оценка на нуждите и когато пристигнахме на терен в Пирогов, стана ясно, че е необходимо и е от съществено значение да бъде организирана кроводарителска кампания. И тогава съвместно с Пирогов, Националния център по трансфузионна хематология и Министерството на здравеопазването организирахме тази кампания, която също помогна на родителите, защото те видяха колко много хора са съпричастни със съдбата на техните деца и колко хора искат да им помогнат. И това малко или много пак им даде надежда, че има кой да се погрижи, че не са сами в тази ситуация, което е от ключово значение, защото когато има криза, бедствие или каквато и да било ситуация от този тип е важно хората да чувстват, че не са сами, и че има на кого да се облегнат, има кой да ги подкрепи. В много случаи това са напълно непознати хора. Дали ще са доброволците на Български червен кръст, дали ще са лекарите от болниците или хилядите хора, които дойдоха да дарят кръв. За тях това означаваше подкрепа и беше много важно в този момент. В случая в Кочани ние имахме и друга подкрепа. Български червен кръст е част от Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец и след апел от страна на федерацията, аз в ролята си на референт и на обучител по кризисна интервенция, заедно с колеги от Хърватски червен кръст всъщност обучихме психолозите в Кочани, които работиха на терен със родителите, близките, познатите на децата, които загубиха живота си, защото Кочани беше малко населено място и всеки един жител на това населено място малко или много беше засегнат в тази ситуация“, казва тя.
Десислава Илиева е работила и с екипите, които бяха в Турция да помогнат след тежкото земетресение.
„Истината е, че за да могат да бъдат истински готови, да дадат изцяло най-добрата помощ и подкрепа, от която хората имат нужда, екипите трябва да бъдат подготвени предварително. Специално за Турция екипите от Планинската спасителна служба с кучетата, които отидоха и подпомогнаха колегите там на терен, реално те наистина имат много добра предварителна подготовка през годините. Кучетата са доста добре обучени, както и самите екипи. Реално те знаеха какво да правят. При нас подкрепата за тях дойде от страна на Български червен кръст, чисто свързана с психичното здраве. Когато те се прибраха, просто направихме един дебрифинг още когато те пристигнаха на летището, за да могат да изкарат, така да се каже, емоциите, които са насъбрали по време на престоя си в Турция, защото те са видяли тежки неща, участвали са в тежки акции. Реално това, което ние правим е след всяка една ситуация, в която са включени доброволците и изцяло екипите на Български червен кръст, винаги се прави дебрифинг накрая, той е от две части. Първата е чисто техническа, в която просто да си проговорим какво и как сме направили, и дали има някъде допусната грешка, дали има нещо, което бихме могли да подобрим, с което сме се справили добре и така нататъка. И след това има дебрифинг, който е чисто психологически и се прави от психолог, който е извън ситуацията, за да не може да сме сигурни, че той не е емоционално обременен с това, което се е случило на терен, за да може да помогне на хората наистина да излязат от тази ситуация и да се приберат вкъщи при семействата си по-спокойни и отработили всички емоции, които са минали през тях. Защото все пак, колкото и добре да са обучени екипите, ние не сме от желязо, не сме роботи, и емоциите минават малко или много през нас. И за да можем да се съхраним и да помагаме адекватно и следващия път, ние трябва да отработим тези емоции, когато свърши самата ситуация“, обяснява тя.
По отношение на Закон за доброволчеството и какво би могло да бъде направено като усилие от страна на институциите и от държавата в полза на доброволците, Десислава Илиева казва:
„Много може да бъде направено в тази посока. Български червен кръст от много години апелира за това да има един такъв Закон за доброволчеството. Още повече, че в годините е имало случаи, в които наши доброволци дори са ги уволнявали от работата, защото са били много дълго на терен. Всичко това трябва да бъде по някакъв начин вкарано в едни рамки, да има една законова стойност и реално да има точни и ясни правила, с които самите работодатели да се съобразяват. Това са единични случаи, за които казвам, че хора са уволнявани от работа. Има и хора, които са наистина много съобразителни и самите те апелират за това техните служители да бъдат доброволци, без значение към коя организация, но това означава, че всъщност, когато говорим за доброволците и техните работни места извън БЧК, принципно е, че ние трябва да разчитаме на това да са благоразположени самите работодатели, да освободят своите служители, за да бъдат доброволци в определена кризисна ситуация. Много е важно да бъде създаден такъв закон, да бъде рамкирано, да има точни и ясни правила. Без правила няма как да живеем в цивилизовано общество и изцяло да очакваме, че нещо би се случило адекватно.“, допълва тя.
Целия разговор на водещата Надежда Василева с Десислава Илиева можете да чуете на следващия звуков файл.
