„Фалшивите спомени не означава, че хората лъжат. Това не е съзнателно, нито е осъзнато като процес. Всеки има фалшиви спомени. Те са начин, чрез който мозъкът ни съществува“. Това заяви психотерапевтът Детелина Стаменова в ефира на bTV Radio. „Когато са подложени на визуална атака от съобщения, като гледат известни исторически факти, хората вярват на новото, а не на старото усещане….Когато нещо се повтори много пъти, то се превръща в истина. Това променя обществения наратив“, счита Стаменова.
„Спомените са нашата идентичност. Те биха могли да бъдат манипулирани и невинаги разказите на очевидци имат тежестта при съдебни дела. При определени условия спомените не са това, което се е случило в действителност. Те се моделират с всеки следващ преразказ… Разказваме една и съща приказка, като я видоизменяме, защото сме герои в нея“, добави психотерапевтът. По думите й, избирателната памет зависи от чутото „преди“ и „след“. „Споменът е развален телефон – помним това, което е важно за нас в този момент…. Извличането на спомен прилича на сладолед, изваден от фризера“, твърди Стаменова.
Според специалиста, „спомените могат да бъдат фабрикувани и това са рисковете при интервютата и разпит в полицията. Възможно е въпросите да се зададат по такъв начин, че да ни накарат да си припомним“
Какви са рисковете и възможните решения, чуйте в интервюто на Георги Митов с Детелина Стаменова, разположено в звуковия файл:
