„Когато ти си артист, независимо с която и да е професия, ти разбираш, че не го правиш за себе си, а го правиш за другите. Най-голямото удовлетворение, когато направиш нещо за някой, и той се възползва от него, и то му помогне по какъвто и да е начин. Всички ние виждаме прекрасното в изключителното. Никой не се замисля за обикновеното. Вгледайте се в обикновеното, за да откриете неговото изключително. Защото всеки един човек, дори водопроводчик, дори метачът на улицата е изключителен сам за себе си. Аз не си поставям цел да вдъхновявам, не си поставям цел да мотивирам. Аз просто споделям – само с едно желание, ако мога по някакъв начин да помогна.“ Това каза в специално интервю за bTV Radio актьорът Димитър Маринов, в разговор за двете книги, които представя – „Към сцената“ и „Към екрана“, издадени под знака на „Аз-буки“.
За политиката, която често е определяна като театър, Димитър Маринов казва:
„Това, което мен ме боли е, че го наричат театър. По-скоро е зрелище, или както на сръбски се казва – позорище. Но това не е театър. И те не са никакви актьори, напротив, те са дилетанти. Има разлика между актьор и позьор. И в случая има едно зрелище, позорище на дилетанти позьори. За съжаление, всеки един политик сам за себе си, аз съм убеден и съм говорил с политици от най-различни касти и групи с абсолютно противоположни виждания, всеки един е прекрасен човек, интелигентен, умен, с вяра в това, което пропагандира, което желае. Проблемът за мен не е коя партия си, в какво вярваш. Проблемът за мен е защо не си говорите. Защо нямате положително отношение? Този срещу теб не ти е враг. Този срещу теб, това, което стана най-страшното в съединените щати, особено сега по Деня на благодарността, семейства отказват да отидат при баба и дядо, защото баба и дядо били гласували за другия. А децата? Какво са виновни малките деца, какво разбират те? Те искат да видят баба и дядо. И тук е това, което мен ме боли, най-дълбоко и най-искрено ме засяга това – че се делим на партии, че се делим на идеологии, а не и говорим като хора. Ние живеем заедно, защо не седнем да си говорим, да се споразумеем? И когато се направи грешка, да си я признаем? За съжаление тази поляризация унищожава дори не политиците, а невинните хора, които дори не ги интересува за какво става въпрос, а си гледат в джоба и си казват -братко, какво ще купя на детето за Коледа? Там е проблемът, човечността, отвореното сърце, разбирането и любовта. За съжаление в нашата политика в България любов няма много отдавна. И може би това е проблемът.“
Димитър Маринов смята, че от всичко, през което е преминал в живота си един човек, зависи какъв актьор ще бъде: „Човек първо се изгражда като човек, и после като творец или като професия, каквато и да е тя. За актьора всеки момент е важен, дали ще е тъжен, дали ще е смешен, дали ще е весел. Всеки един момент е една емоция, която трябва да се запаметява, да се пази, и когато дойде верният момент, да се използва. Никога актьора не бива да го е страх от това, което животът му поднася. Той трябва да го вкусва такъв, какъвто му се поднася и тогава има смисъл.“
За наградата Оскар, която получи през 2019-та филма, в който участва – „Зелената книга“, актьорът казва: „Това е мечтата на всеки актьор в света да се качи на тази сцена като победител, независимо дали е филмът, или негов колега, или той самият. За мен това е един момент, който просто увенча моите мечти, и най-вече заради това, заради което отидох в Съединените щати – за да докажа на самия себе си, не на който и да било друг, че аз ставам за този голям свят на актьорско майсторство в Холивуд. Това е едно удоволствие, едно облекчение до голяма степен и за мен не беше толкова важен Оскарът. За мен беше по-важно, че имаше признанието на един прекрасен филм, с един уникален колектив.“
Актьорът споделя, че непрекъснато го питат има ли формула за успеха и бърз път към него.
„Те не могат да разберат една мъничка тайна – тя не е тайна, трябва да се замислиш. Че всъщност успехът е нещо, което ти си го даваш, той е всеки ден. Успехът е една майка, която става сутрин в 6, за да приготви закуската на детето си, да го заведе на училище и тя да отиде след това и да работи, да се върне да приготви вечерята. Това вече за нея е успех – успешен ден. А това, което те искат и си мислят, че е успехът, е точно това признание, към което те се стремят. Успеха си го даваш ти, а признанието ти го дава публиката. Ако твоята цел са наградите, известността, съжалявам, но няма да стане. Напротив! Мотивацията е - свърши си добре работата и тогава ще бъдеш награден за нея. Колкото добре си я свършил, толкова по-добра ще е наградата.“, казва още Димитър Маринов.
На въпрос дали актьорите в киното трябва да са минали и през театралната сцена, той посочва:
„Не е задължително, но е препоръчително. От личен опит мога да ви кажа, че най-големите звезди-актьори, на които се възхищаваме всеки ден на екрана, те 90% са театрални актьори първо. Тори в тези си години – стари години, и Ал Пачино играе в театър, продължава, и Брус Уилис дълги години игра в театър. То е актьорство, но то е друг вид актьорство. Киното е техника, която техника се усвоява с времето. Определено ако искаш да си актьор в киното, в телевизията, аз горещо препоръчвам първо да се мине през сцената, защото там се създава основата ,носещата сила, подготовка и техника на съзнание ,на психика, да знаеш какво актьорът всъщност прави. И вече преминаването към киното не е толкова трудно, ако разбереш, че за да се научиш, трябва първо да се отучиш. Като всеки друг стил, но аз горещо препоръчвам първо сцена, и после кино.“
„Аз никога с нищо не съм се възгордявал, а съм карал тези, които най-много обичам, моите близки и приятели, те да се възгордяват с моите успехи. Това, което ме държи е моето семейство. Това, което ме държи е една шепа приятели още от детинство, които по всяко време на денонощието – обадя ли се, те ще вдигнат. Това, което ме държи е най-младото поколение на България, тези, с които в момента работя и се опитвам да им помогна. Аз се чувствам задължен. За мен това е чувство за отговорност. Те ме държат, за да мога да демонстрирам, да знам, ще има покажа това, от което те имат нужда, но вярно, коректно, а не прочетено от интернет с недомлъвки и неразбиране. В самия Холивуд като тръгнеш по стъпалото от начало и се качваш нагоре, минаваш през различни стадии на развитие, и ти познаваш Холивуд само в този му стадий, в този момент, не знаеш какво е по-нагоре. Както един мой колега в НАТФИЗ казва – Митак, да не ги караш сега да бягат? Напротив, аз съм тук да ги убедя да стоят. Там, където са си на мястото.“, казва още актьорът на въпрос какво го държи здраво стъпил на земята, след успехите в Холивуд.
„Димитър Маринов е този, който не толкова често виждате на екрана, а този, който срещате и виждате по улицата. Сред обикновените хора, кората, с които той винаги ще седне на кафе и винаги ще е точно толкова голям, който всеки един, който го подминава по улицата. Аз съм просто човек, който си върши работата. Аз съм добронамерен, имам си моите моменти, по просто към всичко подхождам с любов, с надежда, с вяра, и когато нещо лошо се случи- ами трябвало е да се случи. Как да излезем от него? Аз съм човек, който много често ме отрупват със суперлативи, искам да кажа на всички ваши слушатели - не съм с нищо по-различен от всеки един от вас! Просто работим в различни сфери и се изявяваме по различен начин. И съм убеден, че всеки един от вас е майстор, успешен и признат в своята професия. Не обичам да се определям, предпочитам хората да ме приемат какъвто те решат. А аз ще се държа такъв, какъвто съм си!“, споделя актьорът за себе си.
Цялото интервю с Димитър Маринов за актьорската професия, неговите книги и сцената на живота, пред водещата Надежда Василева можете да чуете на звуковия файл.
