„Баба Марта може да бъде ту усмихната, ту добронамерена. Най-голямо удивление предизвиква факта, че в миналото старите жени на този ден не са излизали от къщите си и не са ходили по улиците, за да не ги види Баба Марта, защото тя не ги обича, а предпочита момите и младите невести, за да затопли времето“. Това заяви в ефира на bTV Radio директорът на Националния етнографски музей гл.ас д-р Иглика Мишкова.
"Хората, които приготвят мартениците, вплитат своите умения, въображение и вкус. В далечните години предците ни са използвали различни допълнения, за да направят по-красиви мартениците, които подаряват на най-близките си. Слагали са скилидка чесън, синьо мънисто, за да се подсили като амулет; дрянова пръчица, мидички в замисимост от поминъка и региона, в който живеят", допълни д-р Мишкова.
По думите й, традицията се е променила, но е жива. "Препоръчвам на хората да търсят естествените материали, от които се изработват мартениците", призова д-р Мишкова. Според нея, когато ги свалят, мартениците няма да навредят на природата.
"За огромно съжаление, нямаме изключително стара мартеница в музея. Причината е, че първите образци от годините около Освобождението на България са се намирали в експозицията, която е изгоряла при бомбардировките над София през март 1944г.", отбеляза още музейният мениджър.
Чуйте повече от интервюто на Георги Митов с директора на Националния етнографски музей гл.ас д-р Иглика Мишкова, разположен в звуковия файл:
