„ЕДНА ОТ ТРИ: Субективни гледни точки за аборта и безплодието“ е културен проект, съчетаващ интерактивна изложба, ателиетата по терапевтично писане и дискусионен форум. Активностите  по проекта ще се фокусират върху травматичните преживявания, свързани с репродуктивното женско здраве, пред които според официалните статистки са изправени една трета от жените по света.

ЕДНА ОТ ТРИ е създаден чрез процес на сътрудничество между артисти, пряко засегнати лица и по-широката публика. Авторите му Мария Станишева и Руксандра Губернат са инициатори на проекта и представянето му в публичното пространство.

Партньори са и фондация „Бъдеще Перфектно“ и галерия Doza / Doza Gallery– пространство за  социално ангажираното съвременно изкуство в София.

Майчинството не е биологична съдба – то е социална норма, превърната в изискване.

Жената не просто е способна да ражда – тя е дефинирана чрез тази способност. В общества, които изграждат идентичността ѝ около майчинството, безплодието, загубата на бременност и абортът не са просто лични преживявания – те са социално наложено страдание. Страдание, което обществото не признава.

Когато една жена загуби дете, тя трябва да се върне към ежедневието си, сякаш загубата ѝ не съществува. Когато една жена не може да има деца, тя трябва да приеме мълчанието на онези, които винаги ще я възприемат като „непълна“. Когато една жена избере да прекъсне бременността си, тя трябва да носи клеймото на „жената, която отказва да изпълни дълга си“.

Но чия е тази болка?

На тялото, което не успява?

На жената, която не отговаря на очакванията?

Или на обществото, което ѝ напомня отново и отново, че тя трябваше да бъде майка?

Социалното страдание идва от начина, по който обществото превръща майчинството в мярка за женска стойност. В общества като България и Румъния загубата на бременност, безплодието и абортът не просто са травма – те са тема, за която не се говори.

Една от три жени ще преживее загуба на бременност.

Една от шест ще се изправи пред безплодие.

Една от две ще изпита тревожност или депресия.

Хиляди ще изберат аборт – но ще трябва да го направят тихо.

Но кой изрича тази статистика? Кой я признава като значима? Културните норми диктуват, че това са лични решения и лични трагедии, а не социални въпроси. Жените страдат мълчаливо, защото мълчанието е част от правилата. Но страданието, което не се вижда, не става по-малко реално. Тези жени не само преживяват загубата – те трябва да я преживеят така, че тя да не наруши социалния ред.

Как изкуството може да помогне за преодоляване на травматичните преживявания, свързани с репродуктивното женско здраве? Чуйте от интервюто на Георги Митов с Мария Станишева - инициатор на проекта в България, автор на видео-арт инсталацията "Аз съм всяка жена” и Калина Христова, автор на “Бленувани сълзи”:

„ЕДНА ОТ ТРИ“ не просто представя загубата – тя я прави видима. В свят, който не дава език на тази болка, изкуството го създава. Авторките на изложбата не изобразяват само физическата загуба – те визуализират социалното очакване, което превръща женското тяло в територия на репродуктивен контрол. „ЕДНА ОТ ТРИ“ не иска просто да информира – тя настоява за разбиране. Тя е покана към обществото да погледне отвъд удобните си представи за социални роли.

Историята на жената винаги е била история на очакванията. Жените, които не се вписват в тях, често остават невидими. Но невидимото не престава да съществува – то просто чака да бъде изречено.

Докато съпреживявате изложбата, не просто гледайте – мислете за онези, които живеят тази реалност всеки ден. Истинската промяна ще настъпи едва когато жената бъде призната за повече от майка, за повече от тяло, за повече от функция.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.