Певецът и автор на песни Ейдън е представителят на Малта на тазгодишната „Евровизия“. Неговата песен Bella е изключително романтична – написана в традицията на евъргрийните от 60-те и 70-те години, лирична като музиката на Италия и Франция. И същевременно е с подчертано американско джаз-поп звучене в стила на Франк Синатра. „Когато започнах да пиша Bella, исках песента да е по-органична от обичайното. Искам, когато хората в домовете си в цяла Европа чуят музиката и видят изпълнението, да почувстват вътре в себе си дълбока емоция. Не просто да наблюдават шоу, а да чувстват истинската музика.“ – споделя изпълнителят в интервю по bTV Radio.

Цялостното поднасяне поставя песента на фокус. Сценичното представяне е силно въздействащо – минималистично, то поставя самия зрител в конструкцията на изпълнението. „Мисля, че в последните години понякога твърде много се фокусираме върху това колко необичайно може да бъде изпълнението и колко богато трябва да бъде то. И забравяме за истинската музика. Забравяме за изпяването, за израза на лицето, за това какво артистът се опитва да докаже на сцената. С Bella исках зрителите у дома, журито, да се чувстват като част от изпълнението, част от песента.“

В песента има българска връзка – инструменталът е записан на живо от Симфоничния оркестър на БНР. „В моя творчески екип има българи. И затова през последните години аз чувствам България емоционално близка. А с Bella се сближаваме още повече, защото записахме музиката тук, в София, с цял оркестър – Симфоничния оркестър на Българското национално радио. И ето, сега за мен е още по-специално представянето на песента за „Евровизия“, тъй като част от нея е българска.“

Да представи Малта на „Евровизия“ за него е мечта още от 7 – 8-годишна възраст. „Ценя това, че съм малтиец, гордея се със страната си, гордея се, че съм малтиец. Така че да съм на голямата сцена на „Евровизия“ – най-голямото шоу в Европа, а може би и в света, означава много за мен, подхранва моята креативност по начин, който не мога да изразя. Да мога да напиша тази песен, да мога да пиша такава музика и да представя нещо толкова истинско пред цяла Европа изпълва сърцето ми с радост, много ме вълнува и ми дава още повече смелост за следващия ми проект.“

Интервю на Светослав Николов:

Романтична песен за „Евровизия“!
Такава е.

Желая успех! Разкажете ни за дълбоките чувства, които вложихте в нея.
Когато започнах да пиша Bella, исках песента да е по-органична от обичайното. За радиото правя електронна поп музика. Но за „Евровизия“ исках нещо, което да живее на сцената, да не е само за радиото и дигиталните платформи. Искам, когато хората в домовете си в цяла Европа чуят музиката и видят изпълнението, да почувстват вътре в себе си дълбока емоция. Не просто да наблюдават шоу, а да чувстват истинската музика. Така се роди Bella. Написах я със съавтори и с продуцента, който е нидерландец, а също и съавторка от моята родина, която представи Малта на „Евровизия“ преди две години – Сара. Представихме песента, спечелихме националния конкурс в Малта и ето ни тук.

Моля Ви да ни разкажете за музикалната традиция, в която е песента. Тя ни отвежда към романтична Италия, дори Франция, през 60-те и 70-те, с много романтичен подход.
Да, тя не е в един жанр, не може Bella да се определи стилово в една посока. Тя е в стилистиката на евъргрийните.

Точно така..
Музика, която никога не умира. Както казахте, тя напомня за 60-те и 70-те, за Франк Синатра, тя е джази…

Поп.
Да, джаз-поп отпреди 50 – 60 години. И въпреки това, вярвам, че е относима към днешния ден. Така исках да звучи песента, така че музиката да бъде възприета от слушателите и те да изпитат тези чувства.

Трябва да назовем този жанр „Любовна музика“.
Да, прекрасно! Романтична музика.

Романтична музика. Моля, разкажете ни за изпълнението. То е минималистично и оставя голямо пространство зрителят да стане част от цялостното му изграждане. Така че, когато давате малко по силен начин, още повече въвличате аудиторията в песента.
Да, така е. Аз съм почитател на „Евровизия“ и следя какво правят другите страни, какво се представя на голямата сцена. Когато започнахме да работим по сценичното представяне, искахме да направим нещо уникално. Но да си уникален не означава, че трябва да правиш много – да имаш пищно осветление, танцьори, голямо шоу, такива неща. Ти можеш да си уникален като направиш нещо просто и минималистично и мисля, че ние постигнахме точно това. Исках зрителите у дома и журито да вникнат в текста, да следват сюжета, да разберат моите чувства, да виждат лицето ми, израза на лицето ми. Мисля, че в последните години понякога твърде много се фокусираме върху това колко необичайно може да бъде изпълнението и колко богато трябва да бъде то. И забравяме за истинската музика. Забравяме за изпяването, за израза на лицето, за това какво артистът се опитва да докаже на сцената. С Bella исках зрителите у дома, журито, да се чувстват като част от изпълнението, част от песента.

Иначе щеше да отнеме вниманието, а сега поставяте музиката в центъра на вниманието.
Да, точно така.

И емоцията на песента.
Именно. Фокусът е в песента, в музиката. Представянето също е изключително важно, имаме моменти, които спират дъха – игра със сенки, падащи венчелистчета, торнадо. Има много запомнящи се моменти в изпълнението, но във фокуса е песента. Това е конкурс за песен, така че в центъра е музиката.

Моля Ви да ни разкажете за българската връзка в песента.
В моя творчески екип има българи. И затова през последните години аз чувствам България емоционално близка. А с Bella се сближаваме още повече, защото записахме музиката тук, в София, с цял оркестър – Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Така че всички инструменти са истински и повечето от тях са записани в София. И ето, сега за мен е още по-специално представянето на песента за „Евровизия“, тъй като част от нея е българска. Инструменталистите са изключително добри, те са брилянтни. Толкова талантливи! В момента, в който засвириха, ме грабнаха. Свършиха си работата великолепно.

Как бе приета песента във Вашата родина?
Имаше изненадани, тъй като, както казах, хората са свикнали да ме чуват като вокалист в електронна комерсиална музика. Да представя песен като Bella е доста необичайно. Но я приеха фантастично! Имам подкрепата на моята родина. За „Евровизия“ това е отправна точка. Ако нямаш подкрепата на своята родина, как ще получиш подкрепата на чужди държави? През последните две – три години с моите концерти и албуми получавам много любов от малтийската публика, също и от аудиторията в чужбина. На концертите ми идват много хора от други държави. Те пристигат специално в Малта и това изпълва сърцето ми с любов. Винаги съм казвал, че артистът е артист заради публиката си, заради хората, заради почитателите. В минутата, в която нямаш тази подкрепа, тази любов, трябва да спреш да се занимаваш с музика. Тогава бих поел по друг път. Но аз имам тази подкрепа. Имам любовта на публиката и това е много, много важно за мен.

Как „Евровизия“ е творчески стимул за Вас?
Тя ми е детска мечта – откакто съм бил на 7 – 8 години. При първото гледане на „Евровизия“ си казах: „Ейдън, някой ден ще бъдеш на тази сцена!“ Ще се представя на нея, след името ми ще бъде изписано – Малта. Това е много важно за мен. Аз съм патриот, ценя историята на моята родина. Ценя това, че съм малтиец, гордея се със страната си, гордея се, че съм малтиец. Така че да съм на голямата сцена на „Евровизия“ – най-голямото шоу в Европа, а може би и в света, означава много за мен, подхранва моята креативност по начин, който не мога да изразя. Да мога да напиша тази песен, да мога да пиша такава музика и да представя нещо толкова истинско пред цяла Европа изпълва сърцето ми с радост, много ме вълнува и ми дава още повече смелост за следващия ми проект.

Това е и възможност да изпълните сърцата на зрителите с любов.
Bella...

Благодаря много! Успех!
Благодаря!