Колко от нас на 13 или 14 години са стигали до космоса или поне са тренирали рамо до рамо с истински астронавти? За Елица Тенева това вече е част от биографията ѝ. Ученичката в Американския колеж се завърна от Международния космически лагер Space Camp в Измир с престижния медал „Райт Стаф“ – признание за знанията, креативността, бързата мисъл и умението ѝ да работи в екип.

Елица стига до лагера благодарение на стипендия от Центъра за творческо обучение, а там се изправя сред едни от най-талантливите млади участници от различни държави. Представя две нестандартни идеи – за приликите между космоса и океана и за любимата си детска играчка, пренесена във въображението ѝ на Луната.

Но Space Camp не е само презентации. Участниците преминават през симулатори, тренировки и мисии, които ги поставят в ситуации, близки до тези, с които се сблъскват астронавтите. Една от най-големите задачи пред Елица и нейния екип е свързана с колонизирането на Марс – проект, който те завършват едва 20 минути преди представянето.

Космосът започва с любопитството

За Елица най-важното качество в подобна среда не е само натрупаното знание. Според нея човек трябва да бъде любопитен, креативен и способен да запази хладнокръвие, когато ситуацията стане напрегната.

Именно тези качества според нея са ѝ помогнали да спечели отличието.

„Чувството е прекрасно. Още от самото начало имах тази увереност в себе си, такава, каквато смятам, че всеки от нас трябва да носи“, разказва Елица.

Въпреки самоувереността обаче, мащабът на конкуренцията я изненадва.

„Като видях останалите участници, едни от най-умните и талантливи деца, които познавам, осъзнах, че конкуренцията ще е огромна“, спомня си тя.

За нея медалът е признание не само за знанията и труда, които е вложила, за да стигне до лагера, но и за чисто човешките качества – способността да запази спокойствие, да поведе отбора си и да намира нестандартни решения.

Любимата играчка – на Луната

Една от презентациите, с които Елица впечатлява журито, е посветена на любима детска играчка. На пръв поглед темата изглежда далеч от сериозната космическа наука, но именно това е част от идеята.

„Влизането в кампа ме накара да се замисля за всички малки неща около нас и как точно функционират и как биха функционирали в космоса или на Луната“, обяснява тя.

Така Елица се връща към детската си играчка „Мокурото“, която според нея се основава на физични сили, и започва да мисли как би функционирала в различна среда.

Нестандартният подход очевидно успява да впечатли инструкторите. Вместо просто да демонстрира знания, Елица показва способност да погледне на познат предмет от напълно различна перспектива.

Да колонизираш Марс за няколко часа

Една от най-сериозните задачи в лагера е груповият проект за колонизирането на Марс. Участниците трябва да вземат решения за мисията, бюджета, спонсорите, ракетите и начина, по който ще бъде осъществено пътуването.

А времето не е на тяхна страна.

„Не разполагахме с много време да го подготвим. Чак го приключихме двадесет минути преди да трябваше да го представим“, разказва Елица.

Парадоксално, именно ограниченото време се оказва полезно. То принуждава участниците да се доверят един на друг и да разпределят задачите според силните страни на всеки.

„Всеки да прави това, в което е най-добър“, казва тя.

Така един поема управлението на мисията, друг мисли за пътуването, трети за бюджета и спонсорите, а останалите работят по техническата част.

Когато целият свят е в един отбор

Space Camp дава на Елица не само досег до космически симулатори и тренировки, но и възможност да се срещне с млади хора от различни държави.

Именно международната среда се оказва едно от най-ценните преживявания за нея.

„Разбрах, че колкото и да сме различни като националности или по това как сме израснали и системи, ние сме също така и изключително близки“, споделя тя.

Общият интерес към космоса се оказва език, който премахва границите. Различията остават, но на тяхно място се появяват любопитството, приятелството и усещането, че младите хора от различни краища на света могат да работят заедно.

Историята на Елица Тенева показва точно това – че космосът може да започне много преди човек да се качи на ракета. Понякога той започва с една детска играчка, един нестандартен въпрос, малко смелост и готовност да работиш с други хора, за да стигнеш до място, което първоначално изглежда невъзможно.