Филмът „Денят, в който тя ще се роди“ е едно от българските предложения за номинация за наградите Оскар. Той получи наградата за най-добър национален филм на Международния фестивал за късометражно кино „В Двореца“ в Перник. Също така е включен и в официалната селекция на няколко международни фестивала. Филмът е по разказа на Йорданка Белева „Денят, в който тя ще се роди“, а в главните роли влизат актьорите Пламена Гетова, Ириней Константинов, Юлиан Костов и Мирела Илиева. Филмът е късометражен игрален дебют за режисьора Емил Спахийски.
“Темата е много силна, темата е важна и е нещо, което вълнува всеки втори, който слуша сега радиото и това е едно от неврологичните разстройства при човека. Никой не може да изследва деменцията, защото дементният човек деградира като личност, разпада се личността му. И затова се казва „Денят, в който тя ще се роди“, защото отиваш към ембрионалната форма на съществуване. Тежка е темата, но филмът не е за болестта, филмът е за любовта, защото по този същия начин, по който боледуваш, по същия начин можеш да се спасиш чрез любовта. От всичките изследвания, които правиха, най-интересното е, че ако любовта ме плаши, това, което ме обнадеждава е, че хората, които живеят в кръг на любов и на социална активност, рядко заболяват от неврологични заболявания, а тези, които имат нещо такова, бързо се спасяват. В най-лошия случай си тръгват от този свят с любов и с внимание. Този филм е посветен на тези, които си тръгват, преди да са ни напуснали. Защото ние дължим любовта на всички тези хора. Има и другата страница на нещата. Всеки, който има дементно болен вкъщи знае, че този разпад на личността превръща човек, който сме обичали, който е бил до нас, с който сме делили хляба, когато си го целунал за първи пъти, този човек вече не е същият. Има тяло, но няма дух, няма нищо от това, което някога си помнил. И разбира се оттук нататък се пораждат мрежа от въпроси, но този филм е послание за любовта, която искаме или не искаме, дължим на хората, които са били някога до нас.”, разказа режисьорът Емил Спахийски пред bTV Radio.
„Въпросът е от всички разкази на Йорданка Белева как да избереш най-доброто. Когато тя ми предложи черновата на книгата, изчетох разказите, ти ги четеш на един дъх, когато стигнах до този разказ, все едно ме удари шамар, отвъртя ми главата, казвам – това е толкова кинематографично. Тя в една страница прави такъв орат. Най-големият талант в късия разказ е обратът и финалът. Тя започна една пасивна история, която е скучно, скучно, в един момент получаваш обрат и след това приключваш с поезия, и в рамките на половин страница. В този разказ веднага се влюбих. Обадих й се и казах – Дана, искам този разказ за филм, тя ми го подари наистина и започна дългият път на „Денят, в който тя ще се роди“, посочи още той.
За посланията във филма, предизвикателствата в процеса на реализацията му и селектирането му в няколко фестивала, чуйте цялото интервю с Емил Спахийски пред водещата Надежда Василева на следващия звуков файл.
