Млада, талантлива и определено носи бунтарския дух на новото поколение. Тя е от онези интровертни артисти, които превръщат всяко преживяване в нещо специално — защото не допуска всеки през своите мистериозни портали.
Виктория Динкова (VICK) е добре познато име на клубната сцена в София със своите силни солови изпълнения. Кариерата ѝ започва през 2016 година като част от лейбъла на Георги Георгиев (Остава) — Homeovox.
Първият ѝ сингъл Can't Handle бързо се превръща във вълна на алтернативната сцена в София и я отвежда до участие в "Гласът на България" през 2018 година. Магнетичните ѝ изпълнения ѝ носят място на финала, където завършва втора. Това привлича още по-голямо внимание към нея и значително увеличава популярността ѝ в България.
VICK е разпознаваема със своите емоционални и въздействащи изпълнения. Тя печели почитатели всеки път, щом излезе на сцената. Музиката ѝ е не просто звучене — тя е усещане. Уникално и значимо.
Като независим артист, Вик издава синглите Eternal Eyes, One Mind и My Innocence — парчета, в които се усеща дълбочина, стил и лична истина.
Виктория Динкова (VICK) избира да говори за реалността, която често остава зад завесата – реалността на емоциите, които не влизат в клишета: „Split е повече от песен – това е портрет от звук и глас, създаден за душите, които се колебаят между радост и тъга, светлина и сянка. Това е музика за онези, които не се крият. За хората със счупени сърца, с разпилени мисли, с тежки дълбини. За онези, които не търсят щастие на всяка цена, а истина – дори когато тя боли. Split показва любовта без маска – като необходимо, понякога болезнено, но истинско преживяване. Тук самотата не е враг – тя е разбираем, нормален отговор“.
Музиката е на Денис Попстоев, Вик, Лъчезар Павлов и Ангел Дюлгеров, текстът е на Вик, аранжимент – Денис Попстоев, микс и мастеринг – Красимир Гешев.
Чуйте повече от интервюто на Георги Митов с Виктория Динкова (Vick):
„Историята е за любовта – такава, каквато я преживяваме, но за която малко говорим след това. Цялата ми идея е да предам емоция и да кажа още веднъж – на себе си и на другите – че любовта не винаги има рамки. Не се държи на очаквания и обещания. Понякога завършва със самота, но това е нейният естествен развой. Тя няма финал – търпи само развитие. Тя е един нерационален, цветен епизод. Тя е! И трябва да си позволим да я живеем, защото тя ни променя“, казва певицата. "Ще се умориш ли от празнотата си?" и "Защо сме толкова изгубени във времето?" са част от въпросите, които поставя тази песен.