На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция. Изложбата разказва за образуването на Луната в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Изложбата е своеобразно пътешествие във времето, започвайки с образуването на Слънчевата система и завършвайки с настоящето. Тази вълнуваща история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система. Всички негови късове тежат около 2 тона, но в София може да се види парче с тегло от 2-3 см.
„Луната и Земята са образувани по едно и също време. Луната няма летливи компоненти като вода и въздух и не е успяла да ги задържи заради липсата на гравитация. Тя е застинала и не е еволюирала изобщо и изглежда така, както е възникнала“, разкри в ефира на bTV radio Разван Каракаш от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция. Изводите му се базират на резултати от математически модел, изработен от лабораторен суперкомпютър. Възникването на Луната се дължи на гигантски сблъсък между протопланетите Теа и Протоземя преди 4,5 млрд. години. Земята е кондензирала само за два дни и оттогава, с течение на геоложкото време, Земята се променя, променят се нейните минерали и скали.
„Колегите от Франция са представили по увлекателен начин с визуална онагледеност, която бихте разказали на всички“, подчертава д-р Петко Петров от Националния музей „Земята и хората“. След откриването на изложбата ще подготвим допълнение, свързано с българския принос в изследването на Луната на базата на изследванията на Иван Бонев. Българското метеоритно общество ще допълнят съществуващата изложба с метеорити от целия свят “, посочи изследователят.
Посетителите на изложбата, която продължава до 7 септември 2022г. ще научат и други интересни факти. Експозицията е попроект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.
Чуйте подробности от интервюто на Георги Митов с Разван Каракаш и д-р Петко Петров: